Ловци на кости
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #6
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-792-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ловци на кости». Краткое содержание книги:
— Оближи ми дланта — рече Фидлър.
Магьосникът спря и го погледна през рамо.
— Ума си си изгубил. По-скоро бих облизал дланта на чистач на камилска тор. — Почна да развива листата, пазещи храната.
— Как мина срещата ти с Тавори? — попита Калам.
— Предположението ти е не по-лошо от моето — отвърна Бързия Бен. — Виждал съм и преди хора под обсада, но тя е вдигнала толкова дебели и високи стени, че се съмнявам, че и дузина раздразнени дракони ще могат да пробият… а и никакъв враг няма наоколо.
— Тук може би грешиш — каза убиецът. — Перла там ли беше?
— Да, една завеска леко помръдна.
Фидлър изсумтя.
— Не е толкова явен. Сигурно е била Т’амбър.
— Не го казах буквално, Фидлър. Някой в лабиринта. Близо, и много бдителен.
— Тавори не е носила меча си значи — рече Калам.
— Никога не го носи, когато говори с мен, слава на боговете.
— Аха. Деликатност значи.
Магьосникът стрелна Калам с мрачен поглед.
— Не иска да изстиска всичко от Върховния си маг, искаш да кажеш.
— Чакай — каза Фидлър. — Не ми харесват образите, които изникват в главата ми. Я подай комат от оня хляб сепах — не, не тоя, дето ти захапа, Бързак, благодаря. Онзи… о, все едно. — Пресегна се.
— Ей, ръсиш ми пясък върху яденето!
Калам се отпусна на земята. От минута на минута Фидлър изглеждаше все по-млад. Особено с това въсене. Това откъсване от армията и всичко, което вървеше с него, отдавна го беше превъзмогнал.
— Какво? — попита намръщено Фидлър. — Притеснен си, че ще си изтъркаш зъбите ли? По-добре спри да дъвчеш този хляб тогава.
— Не е чак толкова корав — отвърна с пълна уста магьосникът.
— Не е, но е пълен със зърна камък, Бързак. От воденичните камъни. Все едно, аз напоследък все пясък ръся. Имам пясък на места, които не можеш и да си представиш…
— Спри. Ония образи, дето никнат в главата и прочие.
— След това — продължи невъзмутимо Фидлър, — една годинка да си поседя сладко в Даруджистан, още ще сера тухли…
— Спри, казах!
Калам изгледа сапьора с присвити очи.
— Даруджистан ли? Каниш се да идеш при другите значи?
Сапьорът извърна смутено очи.
— Някой ден…
— Някой ден. Скоро?
— Не се каня да бягам, Калам.
Убиецът и Бързия Бен се спогледаха бързо и Калам се окашля.
— Ами… може би трябва, Фид. Според мене…
— Според тебе всички сме обречени, знам. Благодаря, че ми развали деня. Бързак, дай още една глътка от този ейл, устата ми е пресъхнала.
Калам замълча. „Добре, това поне се изясни.“
Бързия Бен изтупа трохите от ръцете си и изправи гръб.
— Тя има някои идеи за тебе, Калам…
— И едната жена ми е в повече.
— Може би иска да събереш отделение убийци?
— Какво? От тази сган?
Фидлър се намръщи:
— Ей, ей, тази сган я познавам.
— И?
— И си прав, да. Голяма беля са.
— Все пак. — Магьосникът сви рамене. — И вероятно иска да го направиш тихомъл…
— След като Перла ви е слушал разговора, да бе.
— Не, това беше после. Втората част от срещите ни е за публиката ни. В първата част, преди да дойде Перла и който там още, си говорим насаме. Тези срещи ги прави толкова импровизирано, колкото може. Използва за пратеник Гръб. — Магът направи жеста „да пази зло“.
— Милото намерениче — подхвърли Фидлър.
Бързия Бен само поклати глава.
— Значи си иска свой кадър от убийци — рече Калам. — За който Нокътят да не знае. О, не ми харесва накъде бие всичко това, Бързак.
— Който се крие зад онези стени, може да е уплашен, Кал, но не е глупак.
— Цялата работа е глупава — заяви Фидлър. — Тя съкруши въстанието — какво повече иска Ласийн?
— Силна е за справянето с враговете ни — рече Калам. — И слаба, стане ли въпрос за популярност.
— Тавори не е от популярния тип личности, тъй че какъв е проблемът?
— Би могла да стане популярна. Още няколко успеха — такива, които да покажат че не е сляп късмет. Хайде, Фид, знаеш колко бързо може да се обърне една армия.
— Не и тази армия — отвърна сапьорът. — Тя първо едва-що се вдигна от земята. Ние сме една ужасно разколебана пасмина… Бързак, тя изобщо има ли си представа за това?
Магьосникът го изгледа продължително, после кимна.
— Мисля, че да. Но не знае какво да направи по въпроса, освен да догони Леоман от Вършачите и да го заличи с цялата му войска. Напълно.
Фидлър изсумтя.
— Точно от това се боеше Кътъл. Убеден е, че на Ранал до гуша ще му дойде, докато свърши всичко това.
— Ранал ли? А, да.
— И той е една беля — продължи Фидлър. — Непрекъснато приказва за проклетията, дето си я запазил, щял да седне на нея, когато съдбата се стовари върху всички ни. Трябва да му видиш физиономията само, когато почне да ги дрънка тия.