Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Феите са паднали ангели — каза Доротея, — изхвърлени от рая заради гордостта им.
— Така гласи легендата — каза Джейс. — Други твърдят, че това са децата на демон и ангел, което лично на мен ми изглежда по-правдоподобно. Доброто и злото, събрани на едно място. Феите са красиви, каквито вероятно са били ангелите, но у тях има непокорство и жестокост. Пък и забележете, че повечето избягват дневната светлина…
— Понеже злото е безсилно — каза меко Доротея, сякаш рецитираше стар стих, — когато не е тъмно.
Джейс я погледна навъсено. Клеъри каза:
— Вероятно ли? Мислех, че ангелите не са…
— Достатъчно за ангелите — каза Доротея, като внезапно мина по същество. — Вярно е, че магьосниците не могат да имат деца. Майка ми ме е осиновила, понеже искала да бъде сигурна, че някой ще наглежда това място, след като тя си отиде. Не ми е нужно да владея магиите. Задачата ми е само да наблюдавам и пазя.
— Какво да пазите? — попита Клеъри.
— Какво наистина? — Старицата намигна и посегна да си вземе сандвич от чинията, но тя беше празна. Клеъри ги бе изяла всичките. Доротея се подсмихна. — Хубаво е да видиш как млада жена се храни добре. По мое време момичетата бяха яки и здрави, а не вейки като сегашните.
— Благодаря — каза Клеъри. Тя се сети за тънките като клечки ръце на Изабел и изящната й талия и внезапно се почувства дебела. Остави шумно празната си чаша.
Мадам Доротея веднага взе чашата и внимателно се втренчи в нея, като между изписаните й с молив вежди се появи бръчка.
— Какво? — каза припряно Клеъри. — Пукнала съм чашата ли?
— Тя ти гледа на чай — каза Джейс, което прозвуча отегчено, но въпреки това се наведе напред заедно с Клеъри, докато Доротея въртеше чашата в дебелите си пръсти и се мръщеше.
— Лошо ли е? — попита Клеъри.
— Не е нито лошо, нито добро. Объркващо е. — Доротея погледна Джейс. — Дай ми твоята чаша — изкомандва тя.
Джейс се засегна.
— Но аз не съм си изпил чая…
Старицата грабна чашата от ръката му и изсипа останалия в нея чай обратно в чайника. После намръщено се втренчи в утайката.
— Виждам насилие в бъдещето ти, много кръв ще се пролее от теб и около теб. Ще се влюбиш в не когото трябва. Освен това имаш враг.
— Само един ли? Това е добра новина. — Джейс се облегна на стола си, когато Доротея остави чашата му и отново взе тази на Клеъри. Поклати глава.
— Нещо не мога да я разчета. Фигурите са объркани, хаотични. — Тя погледна към Клеъри. — Да не би съзнанието ти да е блокирано?
Клеъри не разбираше.
— Да е какво?
— Нещо като заклинание, което може да е замъглило спомените ти или да е блокирало Зрението ти.
Клеъри поклати глава.
— Не, разбира се, че не.
Джейс се наведе живо напред.
— Не бързай — каза той. — Тя наистина твърди, че до миналата седмица не помни някога да е имала Зрението. Може би…
— Може би просто съм бавноразвиваща се — сопна се Клеъри. — И не си и помисляй да злорадстваш само защото съм си го признала.
Джейс въздъхна обидено.
— Нямах това намерение.
— Мисля, че точно това ти беше намерението.
— Може би — призна си Джейс, — но това не означава, че не съм прав. Нещо е блокирало спомените ти, почти съм сигурен.
— Много добре, я да опитаме с нещо друго. — Доротея остави чашата и посегна към вързаните с копринена панделка карти Таро. Тя разпери картите като ветрило и го поднесе към Клеъри. — Прокарай ръката си върху тях, докато някоя не ти се стори гореща или студена, или пък не прилепне към пръстите ти. После я изтегли и ми я покажи.
Клеъри послушно прокара пръсти върху картите. Тя усети хладния им допир и хлъзгавостта им, но нито една не й се стори по-топла или по-студена от останалите, нито пък прилепваше на пръстите й. Накрая тя хвана една наслуки и я изтегли.
— Асо купа — каза смаяно Доротея. — Картата на любовта.
Клеъри я обърна и я погледна. Картата натежа в ръката й, картинката отпред бе нарисувана с истински бои. Тя изобразяваше ръка, държаща чаша пред слънчев лъч, нарисуван със златна боя. Стилът на тази рисунка й беше толкова познат, колкото въздухът, който дишаше.