Царството [calibre 1.48.0]

Те почти не говориха през целия път на връщане от пазара. Нанси беше сигурна, че изглежда разтърсена от преживяното в жилището на Мая, но се надяваше, че Кришна ще го отдаде на нейната среща с жената, а не на факта, че някаква неизвестна служба сега следи всяка нейна стъпка. Докато колата на редакцията си пробиваше път през делхийското движение, тя дискретно провери дали все още ги следят. Всеки път, когато успееше да стрелне поглед, виждаше комбито със затъмнени стъкла да ги следва.

Кришна беше доволен да я остави да мълчи, каза си тя. Може би изпитваше облекчение, че е престанала да задава въпроси. От своя страна тя реши да не му казва за завещанието и медалите, нито подробности за разговоpa: като например предположението, че Антон Херцог е напуснал Делхи, съзнателно поемайки на смъртоносна мисия, от която не е очаквал да се върне. Знаеше, че ако каже това на Кришна, само ще го разтревожи още повече за онова, което възнамерява да направи. Може би щеше да го подтикне да се обади на Дан Фишър и да му каже, че тя не се подчинява на неговите заповеди. Това съвсем не бяха идеалните работни отношения с новия ѝ колега, но честно, какво друго би могла да направи? Така бремето на тревогите, тревоги за случващото се в действителност, за това кой я следи, за цялото скапано положение, се стовари само на нейния гръб.

Когато се върнаха в офиса, Кришна закрачи из разхвърляното помещение. Нанси седеше на бюрото на Антон, подпряла глава на ръцете, и се чудеше каква да бъде следващата ѝ стъпка и кой ли я следи. В известен смисъл дори се надяваше да е полицията: това ѝ изглеждаше най-добрата възможност от цяла редица мрачни предположения. Предпочиташе я пред мисълта за непознат враг. Но който и да беше, усложняваше живота ѝ, защото тя не се съмняваше, че в очите на полицията нейните действия ще се изтълкуват като вина, опити да установи връзка с онзи, когото смятаха за неин колега шпионин.

Кришна се беше свил на дивана с изтощен вид. Тя го погледна през сплетените пръсти на ръцете си. Какво очаква да направи? Просто да забрави цялата история? Несъзнателно започна да прехвърля всичко случило се в съзнанието си. В този момент очите ѝ попаднаха на снимката на Ана Херцог, овдовяла година след женитбата си и принудена да бяга в Аржентина, преди детето ѝ да навърши три години. За миг се запита защо тази млада жена е решила да иде чак в Аржентина от всички места, които би могла да си избере. Може би е имала роднини там. Може би просто е искала да остави разрушена Европа зад гърба си. Но може би имаше нещо друго. Журналистическото ѝ мислене не преставаше да се тревожи за тези неща. Една идея се зароди в главата ѝ.