![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Нанси мълчаливо криволичеше сред околната бъркотия след Кришна към главната улица. Един Господ знаеше какво мисли той. Може би сега е дори още по-разтревожен за нейните планове, помисли си тя.
- И коя е Мая? - попита го, щом колата потегли.
Кришна обърна глава и погледна през прозореца.
- Нанси, моля те, свършихме достатъчно работа за един ден.
- Кришна, защо си толкова уклончив?
Започна да се ядосва. Защо никой не иска тя да научи нещо повече за Антон Херцог? Беше разочарована от Кришна и ядосана на Дан Фишър, че е дал на нейния индийски колега пълна свобода да не ѝ сътрудничи. Очевидно точно това се беше случило. Въпреки всичко, тя подозираше, че ако открито покаже какво изпитва, това само още повече ще отчужди Кришна.
- Слушай, Кришна, трябва да ми помогнеш. Мая е годеницата на Антон, нали?
Той я погледна, но не отговори.
- Тогава тя също се тревожи. Зная, че не искаш да си завирам носа в работите на Антон, но си мисля, че наистина не бива да си толкова потаен. Не забравяй, че сме колеги и че всичко, което искам, е да помогна на Антон.
Тя огледа внимателно изражението на индиеца. Дали нямаше някакви признаци на смекчаване?
- Трябва да ѝ помогнем с каквото можем. Тя трябва да е много разтревожена. Свърза ли се с нея?
След известно време Кришна се размърда и наруши мълчанието си:
- Не.
- А би трябвало. Може би ще успеем да я успокоим. Има ли с кого да си поговори?
Тя нетърпеливо очакваше той да се открие още малко и да ѝ даде още информация. Езикът на телата им имитираше съответното им поведение: Нанси - внимателна, самоуверена и възприемчива; Кришна - свит на седалката, а очите му полуотворени от тревога. Внезапно сдържаността му се пропука.
Изстрелвайки забързано думите, той обясни:
- Не знам какво да ѝ кажа. Затова не отвърнах на обажданията ѝ. Просто не зная какво да ѝ кажа.
Горката жена, помисли си Нанси. И горкият Кришна. Той съвсем не беше способен да играе ролята на съветник на тъгуващ за любим човек.
- В бюрото ли е звъняла?
Кришна отново се сви на седалката.
- Да - измърмори той, - няколко пъти.
- Няма значение, ще ѝ се обадим сега. Още не е много късно. - Тогава ѝ хрумна нещо. - Или ще я посетим. Имаш ли представа къде живее?
- Не мисля, че това е добра идея.
- Кришна, жената сигурно се е поболяла от тревога. Кой е адресът ѝ? Знаеш ли го'?
Отново настъпи мълчание. Нанси повтори настойчиво:
- Кришна, не смяташ ли, че Антон би желал да ѝ помогнеш? Сигурно би искал най-малкото да я успокоиш и утешиш. Няма нужда да навлизаме в подробности. Съгласна съм да забравим за Тибет, Джек Адамс и костния тромпет. Обаче не можем да я оставим да тъгува в самота.
Тя затаи дъх, докато Кришна продължаваше да води спор със себе си и накрая въздъхна и вдигна поглед.
- Улица „Румели" в Стария Делхи. Живее на улица „Румели". Обаче това е краят на нашето разследване, нали? Повече няма да си играем на детективи. Ще идем да й помогнем и толкоз.
Нанси кимна с глава, като полагаше големи усилия да си придаде искрен вид.
19
Нанси отстъпи назад от ниската входна врата и стрелна поглед нагоре и надолу по опустялата улица, Вce още никой не отваряше. Кришна чакаше в колата па двайсетина метра надолу по улицата. Беше отказал да дойде с нея до входната врата. Почти не бяха разговаряли, след като тя го убеди да отидат да видят Мая. Предположи, че той е силно разтревожен от развоя на събитията, а тя от своя страна не смееше да си отвори устата, защото я беше страх да не си промени мнението и се откаже да я води у Мая.
Най-накрая чу някакъв шум и вратата се отвори леко. Видя, че от мрака вътре към нея наднича женско лице. Ако това беше Мая, беше по-млада, отколкото Нанси очакваше: на трийсет и няколко, предположи тя, с нежни черти и красиви черни очи. Жената изглеждаше уплашена. Нанси протегна ръка:
- Здравейте, казвам се Нанси Кели. Аз съм от „Трибюн". Колежка съм на Антон. Вие ли сте Мая?
Жената не отговори, нито подаде ръка. Нанси зарови в джоба си за своята журналистическа карта, след това я вдигна така, че жената да може да я прочете и да види нейната снимка. Дали знае английски, запита се изведнъж Нанси. Изобщо знаеше ли с какво се прехранва Антон? Изправена пред мълчанието на жената, тя се усети, че може би избързва със заключенията. Може би Мая не знаеше нищо за професионалния живот на Херцог, възможно беше да разговарят на хинди или на някой индийски диалект. Вероятно усещането на Кришна беше правилно и бе по-добре да я оставят сама да тъгува. Не беше изключено изобщо да не е потънала в скръб, защото е свикнала с дългите отсъствия на Антон, докато той задоволява любовта си към приключенията. Нанси дори не би се учудила, ако Мая знае много добре къде се намира той. За пръв път се уплаши, че нейното нетърпение да намери Херцог се е превърнало в нахалство. Точно в този миг жената заговори: