Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
фюзелажът да се покрие с водорасли, както би станало при по-топъл климат. Витлото
липсваше, вероятно изгубено при катастрофата. Остин обиколи наоколо и откри останките от
липсващото крило на няколко метра встрани. После върна сиймобила при самолета.
Скай му показа емблемата на опашката.
- Същия знак - триглав орел - имаше на шлема на мъжа под ледника.
- Жалко, че не е у нас.
- Напротив. Аз го взех. На кораба е.
Остин си спомни, че когато се качваше на сиймобила, Скай стискаше нещо в ръка. Все по-ясно
му ставаше, че тази привлекателна жена с усмивка като слънчев ден не бива да се подценява.
Той огледа орела, после и празната кабина.
- Сега знаем откъде се е взел Леденият човек. Явно е катапултирал и самолетът му се е
разбил в езерото.
Скай се разсмя ехидно.
- Сетих се за Рено. Той каза, че този човек не може да е паднал от небето. А то точно така е
станало.
Сиймобилът обиколи останките от самолета, за да може Остин да направи достатъчно
видеокадри и цифрови снимки на крилата и дъното наоколо, след което се насочиха към
повърхността. Не след дълго бяха на палубата на кораба. Скай бъбреше развълнувано за
находката им, но когато зърна ледника, замлъкна. Приближи се до перилата и впери поглед в
леденото поле.
Доловил промяната в настроението й, Остин я прегърна през раменете.
- Добре ли си?
- Под водата беше толкова спокойно. А после изплувахме и видях ледника... - Тя потрепери.
- Напомни ми, че едва не умрях под него.
Остин се вгледа в очите й, отправени някъде в далечината, също като на войник в шок от
снарядите на бойното поле.
- Не съм психолог - каза той, - но винаги ми се е струвало полезно да се изправям срещу
демоните си. Каня те на разходка с лодка.
Неочакваното предложение като че ли я върна в реалността.
- Сериозно ли говориш?
- Вземи няколко кифли и един термос с кафе и ще се видим при скифа. Между другото аз
предпочитам моите да са със стафиди.
Скай не беше във възторг от идеята за разходка, но изпитваше все по-силно доверие към
Остин и вероятно би го последвала и до Луната, стига да каже. Тя отиде да вземе кифлите, а
той приготви лодката. След малко вече плаваха към брега, заобикаляйки плаващите късове
лед. Спряха на покрития с тъмен едър пясък бряг на стотина метра от мястото, на което
ледникът се стесняваше и разделяше на части.
След кратка разходка по брега стигнаха до страничната стена на глетчера. Ледената стена се
издигаше няколко боя над земята. Повърхността й беше осеяна с пещери, кратери и
разкривени скулптури, образувани от замръзването, топенето и невъобразимия натиск.
Ледът беше покрит с прах, а от гънките и пукнатините струеше дълбока, неземна синкава
светлина.
- Ето това е твоят демон - каза Остин. - Отиди и го пипни.
Скай се усмихна плахо, приближи се до ледника, сякаш наистина е жив, и докосна една ледена
издатина с върха на пръстите си. После затвори очи, сложи и двете си ръце върху ледника и се
отпусна на него с цялата си тежест, като че искаше да го избута.
- Студен е - каза тя с усмивка.
- Защото твоят демон не е нищо повече от кубче лед. По същия начин си мисля за морето.
То не иска да те погълне. Дори не знае, че съществуваш. Ти го докосна и още дишаш. - Остин
вдигна раницата си. -Край на консултацията! Време е за похапване.
Намериха два плоски камъка до брега на езерото и седнаха на тях с лице към водата. Скай
извади киф-личките и кафето и каза:
- Благодаря за екзорсизма. Беше прав, че човек трябва да се изправя срещу страховете си.
- Имам богат опит в тази област.
Тя повдигна вежди.
- Не си представям ти да се страхуваш от нещо.
- Не си права. Много се страхувах да не те открия мъртва.
- Благодаря ти за това. Дължа ти живота си. Но имах друго предвид. Когато става дума за
самия теб, изглеждаш безстрашен.
Той се наведе към ухото й и прошепна.
- Искаш ли да ти споделя тайната си?
Тя кимна.
- Адски добър актьор съм. Как е кифличката?
- Добре е, но в главата ми е пълна каша. Какво
мислиш за цялата тази работа?
Остин се загледа в закотвената лодка, мислейки за описанието на Колридж на рисувания
кораб в рисуваното море. Опита се да подреди събитията.
- Да започнем от това, което знаем. - Той отпи от кафето. - Учените, работещи на ледника,
откриват в леда замръзнало тяло, което стои там от стотина години. Близо до тялото намират
стар шлем и сейф. Въоръжен мъж, който се представя за репортер, открадва сейфа и