Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
и вече беше облечена. Отвори веднага и като видя Остин, се усмихна.
- Добро утро - поздрави той и й подаде чашата с кафе. Забеляза тъмните кръгове под очите
й и бързо попита: - Добре ли спа?
- Не особено. Сънувах, че ме задушават тонове лед.
- Имам доказан лек срещу кошмари. Какво ще кажеш за една обиколка на подводна
гробница?
Лицето й грейна.
- Нима може жена с всичкия си да откаже на подобно съблазнително предложение?
- Ела с мен тогава. Долу ни чака каляската.
Екипажът спусна сиймобила с Остин и Скай на борда между двата корпуса на катамарана.
Щом се озоваха във водата, Остин въведе координатите на мястото в навигационната система
и започна да се спуска надолу.
Прозрачните води на езерото ги обгърнаха. След минути вече следваха поредицата от
мегалити. Остин спря сиймобила на входа, провери дали камерите работят и задвижи
маневрените мотори. След секунда бяха в древната гробница.
Прожекторите не успяваха да осветят далечната стена на залата, която явно бе огромна и с
толкова
високи тавани, че не се виждаха. Докато се движеха, Остин обхождаше с подвижния
прожектор дясната стена и видя, че е украсена с гравиран барелеф.
Майсторски изпълнените детайлни рисунки разкриваха кораби, къщи, пасторални сцени с
палми и цветя, танцьори и музиканти. Виждаха се летящи риби и лудуващи делфини. Лодките
изглеждаха доста древни. Всички хора на изображенията бяха добре облечени и явно се
радваха на заможен живот.
Скай се приведе напред и притисна лице в пластмасовата стена на кабината като дете на
Коледа.
- Виждам невероятни неща - каза тя, повтаряйки думите на Хауърд Картър при откриването
на гробницата на Тутанкамон.
Остин си мислеше, че в рисунките има нещо страшно познато.
- Виждал съм ги и преди - каза той.
- Тук, в тази гробница?
- Не, но съм виждал подобни рисунки в една пещера на Фарьорските острови, в Северния
Атлантик. Стилът и темата са много подобни. Какво мислиш за тях?
- Може би не е редно да правя предположения, но ми изглеждат минойски, подобни на
тези, които са открити в Акротири, на остров Санторини или Крит. Ми-нойската цивилизация е
процъфтявала около 500 г. пр. Хр. - Изведнъж осъзна смисъла на собствените си думи. - Знаеш
ли какво означава това? Тези рисунки и ония, които ти си виждал, говорят, че минойците са
стигнали много по-далеч, отколкото сме предполагали.
- Което ги прави липсващата брънка в твоята теория за международната търговия?
- Точно така! Това потвърждава, че търговията между Изтока и Запада е много по-стара,
отколкото
се смята. - Тя плесна с ръце от вълнение. - Нямам тЪрпение да покажа тези записи на
самодоволните си колеги в Париж.
Сиймобилът стигна до края на стената, зави и тръгна покрай другата страна на правоъгълната
зала. Сцените тук бяха от Лак дю Дормьор и ледника. Но вместо гол бряг, се виждаха
постройки и дори нещо, напомнящо на самата гробница с нейните арки. Ледникът
изглеждаше безмълвен и неумолим както винаги.
- Ще се окажеш права за селището на брега на езерото и устието на реката.
- Удивително е! Можем да използваме тези рисунки, за да картографираме руините.
По времето, когато художникът беше запечатал ледника върху камъка, той явно е покривал
още по-голяма част от долината. Скулпторът бе успял да му вдъхне величие и мощ,
надминаващи самата гледка. Остин и Скай направиха няколко обиколки на залата, но не
откриха нито саркофаг, нито други характерни елементи.
- Сбъркала съм - каза Скай, - това не е гробница, а храм.
- Разумно съждение предвид липсата на трупове -съгласи се Остин. - Ако сме приключили
тук, ми се ще да разнищим още една загадка.
Той разгъна разпечатката от сонара, която бе взел със себе си, и й показа аномалията на
езерното дъно.
- Прилича на самолет - рече Скай. - Какво дири самолет тук? Чакай малко Мъжът в леда?
Остин отговори със загадъчна усмивка. Маневрените мотори на сиймобила забръмчаха и
батискафът излезе от древния храм. Когато наближиха мястото, на което трябваше да се
намират останките от самолета, той забави ход и започна внимателно да се
оглежда. Не след дълго пред очите им се показа силует с формата на пура.
Приближиха и Остин забеляза, че цилиндричният дървен скелет е отчасти покрит с прокъсан и
избелял червен плат. Конусовидният двигателен отсек беше откъснат и лежеше на дъното, а
моторът блестеше на светлината на прожекторите. Ниската температура не бе позволила