Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
- В пълна безопасност сте - увери я Леополд.
- Как ли пък не - каза Джордан, пресегна се покрай Ерин към завесата и рязко я дръпна. Слънчевите лъчи нахлуха вътре и я окъпаха.
Леополд се взираше в Ерин насред кръга от светлина и се мъчеше да реши дали да се върне и да спусне отново завесата. Видя изражението на Джордан и реши да не го прави. Вместо това почука по дебелата стоманена врата, за да предупреди онези в съседния вагон, че всичко е готово.
Кристиан стана, сякаш се подготвяше за битка, и застана между Ерин и вратата, наполовина в сянката и наполовина в светлината.
Вратата се отвори и кардинал Бернар влезе пръв, облечен в алените си одежди. Погледът му се премести от Ерин към Джордан.
- Първо ми позволете да се извиня за цялата тази потайност, но след всичко случило се както тук, така и в Калифорния, реших, че е по-разумно да сме предпазливи.
Двамата не изглеждаха особено удовлетворени от обяснението и явно бяха изпълнени с подозрение, но любезно премълчаха.
Неловката сцена бе прекъсната, когато вратата на кухнята се отвори и се появи отец Амвросий - избърса ръце в една кърпа и влезе без покана. Явно беше чул гласа на Бернар и бе дошъл да предложи помощта си на кардинала - както и да чуе за какво ще говорят.
Бернар тръгна напред. Хвана ръката на Ерин с две ръце, после повтори същото с Джордан.
- И двамата изглеждате добре.
- Както и вие. — Ерин се опита да се усмихне, но Леополд ясно видя изписаната на лицето ѝ тревога. — Разбра ли се къде е Рун?
Във въпроса се долавяше надежда. Наистина я беше грижа за Рун.
Леополд се помъчи да потисне надигащото се в него чувство за вина. Харесваше двамата човеци, радваше се на тяхната жизненост и интелигентност, но за хиляден път си напомни, че предателството му служи на по-висша цел. Това обаче не правеше предателските му постъпки по-лесни.
- Ще обясня всичко, когато му дойде времето — обеща Бернар и погледна помощника си зад тях. - Това е всичко, отец Амвросий.
Помощникът въздъхна раздразнено и се оттегли в кухнята, но Леополд не се съмняваше, че лукавият свещеник ще лепне ухо на вратата и ще се опита да не пропусне нито дума. Не беше от онези, които биха се примирили да ги оставят на тъмно.
„Но пък същото се отнася и за мен“.
Спомни си обещанието си към Дамнатус, почувства отново докосването на ужасната пеперуда по рамото си, трепкането на крилете ѝ върху врата си.
„Не бива да го разочаровам“.
13.
19 декември, 11:04
Южно от Рим, Италия
След като отец Амвросий се махна, кардинал Бернар даде знак на някого в сенките зад отворената стоманена врата.
Ерин се напрегна и пръстите ѝ се стегнаха около ръката на Джордан. Изведнъж се почувства много щастлива, че бе дръпнал завесите, но все пак въпреки струящата слънчева светлина я побиваха ледени тръпки.
От мрака се появи облечен в черно свещеник. Беше мършав като скелет и придържаше с кльощава бледа ръка края на качулката си, за да се предпази от яркото слънце. Движеше се несигурно, но в движенията му имаше известна грация и нещо познато.
Накрая той отпусна ръка и разкри лицето си. Дълги черни кичури висяха над тъмните хлътнали очи. Кожата му бе опъната по широките му скули, а устните изглеждаха тънки, без капчица кръв.
Тя си спомни как е целувала тези устни, когато бяха по-пълни.
- Рун...
Шокът я накара да се изправи. Той изглеждаше така, сякаш се е състарил с години.
Джордан също се изправи и остана плътно до нея.
Рун им махна да седнат. Изкуцука напред с помощта на Бернар и тежко се отпусна на свободното място до Кристиан. Ерин забеляза, че гледа да се пази от ярката светлина. Въпреки че сангвинистите понасяха слънчевите лъчи, те ги правеха по-слаби, а си личеше, че Рун няма почти никакви сили.
Познатите очи я погледнаха от другата страна на масата. Тя прочете в тях изтощение, както и известно съжаление.
- От кардинал Бернар разбрах, че сме споделяли кръвна връзка помежду си - тихо каза Рун. - Извинявам се за страданията, които сигурно съм ти причинил.
- Всичко е наред, Рун - отвърна тя. - Добре съм. Но ти...
Бледите му устни се извиха в призрачен опит за усмивка.
- Чувствал съм се и по-жизнен, отколкото съм сега, но с Христовата помощ скоро ще си върна силите.
Джордан хвана ръката ѝ над масата, ясно давайки израз на претенциите си. Изгледа свирепо Рун, без да показва никакво съчувствие. После се обърна към Бернар, който стоеше до масата.