Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
- Нямаме нужда от нея - каза Джордан. - Имаме Ерин.
Надя и Кристиан кимнаха и Ерин се изпълни с благодарност за вярата им.
- Не — твърдо рече Бернар, с което категорично сложи край на дискусията. - Тази жена ни трябва.
Ерин стисна зъби. Отново беше отхвърлена.
Графинята впери поглед в Бернар.
- Тогава ми обяснете тази моя роля, кардинале. И да видим дали можете да купите помощта ми.
Докато Бернар обясняваше за пророчеството и предстоящата Война на Небето, Ерин се пресегна и хвана топлата ръка на Джордан. Той наклони глава към нея и тя за момент потъна в ясните му сини очи, очите на Воина на Човека. Той стисна ръката ѝ, давайки ѝ мълчаливо съгласие. Каквото и да станеше, двамата щяха да са заедно.
Кардиналът приключи с обясненията си.
- Така значи - рече Батори. - И какво заплащане мога да очаквам, ако ви помогна да намерите този Първи ангел? - Службата на Господ се възнаграждава по много начини, графиньо Батори - каза Бернар.
- Моите награди за службата ми на Църквата досега бяха оскъдни. - Графинята поклати глава. - Славата на службата не ме задоволява.
Тук Ерин беше съгласна с Батори. Графинята определено беше онеправдана - превърната в стригой, затворена първо в собствения си замък, а после в ковчег с вино за стотици години.
Всички, които бе познавала, бяха отдавна мъртви. Всичко, за което я е било грижа, вече го нямаше.
„Освен Рун“.
- Моите желания са съвсем прости. - Графинята вдигна властно пръст. - Първо, сангвинистите трябва да ме защитават през останалата част на неестествения ми живот. От другите стригои и от хората, които ми се месят.
Вдигна още един пръст.
- Второ, трябва да ми бъде позволено да ловувам.
Вдигна трети пръст.
- Трето, искам си замъка.
- Елизабета - прошепна Рун. - Вредиш на душата си, като...
- Аз нямам душа! — високо заяви тя. — Не помниш ли деня, в който я унищожи?
Рун тихо въздъхна.
Ерин мразеше да го вижда така победен. И мразеше Батори, че му причинява това.
- Можем да стигнем до споразумение - каза кардиналът. - Ако изберете да живеете в анклава на сангвинистите, ще бъдете защитена от всички, които искат да ви навредят.
- Няма да позволя да бъда заключена в някакъв сангвинистки метох - гневно звънна гласът на графинята. - Нито заради Христос, нито заради никого.
- Можем да ви осигурим апартамент в самия Ватикан - предложи Бернар. - И сангвинисти, които да ви защитават, когато сте извън Светия град.
- И да прекарам цяла вечност в компанията на свещеници? - презрително рече графинята. - Наистина ли си въобразявате, че бих приела подобна ужасна съдба?
Устните на Кристиан потрепнаха в едва забележима усмивка, но Надя изглеждаше готова да избухне.
- Църквата има и други имоти - невъзмутимо каза кардинал Бернар. - Макар и не така добре охранявани.
- Ами ловуването?
Всички се смълчаха. Влакът тракаше по релсите и продължаваше все така на юг.
Бернар поклати глава.
- Няма да отнемате човешки живот. Направите ли го, ще бъдем принудени да ви убием като животно.
- Тогава как ще оцелея?
- Имаме достъп до човешка кръв - каза Бернар. - Можем да ви осигуряваме достатъчно, за да задоволявате нуждите си.
Графинята погледна закопчаните си ръце.
- Значи ще бъда галена затворничка, каквато беше участта ми преди векове?
Ерин се запита колко ли време е прекарала заключена в собствения си замък, преди Рун да я затвори в саркофаг и да я докара в Рим. Определено достатъчно дълго, за да знае какво означава да изгубиш свободата си.
Кардиналът се облегна назад.
- Стига да не убивате, можете да обикаляте света и да живеете така, както ви се хареса.
- Свързана с Църквата за закрила. — Тя разтърси веригите си. — Винаги зависима от вас за всяка капка кръв, която да поддържа скромното ми съществуване.
- Имаш ли по-добро предложение? - пренебрежително попита Надя. - Кардинал Бернар ти предлага лек живот, докато ти заслужаваш единствено смърт.
- Докато същото не може да се каже за никой сангвинист в това помещение, така ли? — Сребристият ѝ поглед се спря върху Надя. - Или никой от вас не е вкусвал греха?
- Ние обърнахме гръб на греховете си - каза Надя. - Същото трябва да направиш и ти.