Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Свирепа атака в калифорнийско ранчо запраща археоложката Ерин Грейнджър обратно при сангвинистите – орден на безсмъртни, основан на кръвта на Христос със задачата да закриля света от зверовете, които дебнат в сенките и очакват удобен момент да излязат свободни на слънчева светлина. Следвайки пророческите думи, открити в Кървавото евангелие, написано от самия Христос и изгубено в продължение на векове, Ерин трябва да обедини сили с армейския сержант Джордан Стоун и загадъчния отец Рун Корза, за да открие и защити момче, смятано за облечен в плът ангел.
Бернар бе разтревожен, когато Рун се върна от Унгария. Рун твърдеше, че делото е свършено, че графинята си е отишла от този свят. Бернар прие, че тя е мъртва, а не прибрана като някаква кукла в чекмедже. По онова време като допълнително наказание Рун се беше подложил на глад в продължение на години, бе умъртвявал плътта си десетилетия, откъсвайки се от света на смъртните.
Но явно не я беше убил.
„Какво си сторил, синко? Какъв грях си извършил отново в името на любовта?“
Ужасът му избледня, за да бъде изместен от друго прозрение, този път изпълнено с надежда.
Рун я беше пощадил, а това означаваше, че родът Батори не е мъртъв, както бе смятал в отчаянието си Бернар през последните месеци. Той се замисли върху последствията от това.
„Възможно ли е това да е знак от Бог?
Дали Рун не е изпълнил Неговата воля да запази графинята за тази нова задача?“
За първи път, откакто Кървавото евангелие бе известило посланието си и бе хвърлило съмнение върху ролята на д-р Ерин Грейнджър като Жената на Познанието, Бернар се изпълни с надежда.
Графиня Батори може би щеше да ги спаси.
Бернар се взираше в почуда в прекрасното ѝ лице, все още неспособен да повярва на това чудо, на този внезапен щастлив поврат. Стисна по-силно косата ѝ, отказвайки да загърби тази надежда.
Не биваше да ѝ се позволява да избяга.
Рун застана до него. Олюляваше се, явно отново на края на силите си. Краткият сблъсък беше успял да изтощи бързо огъня, запален от кръвта в него.
И все пак...
- Задръжте го - нареди Бернар на останалите. Опасяваше се от онова, което може да направи Рун. Не знаеше какво става в сърцето на приятеля му. Дали щеше да я убие, да я спаси или да се опита да избяга с нея в срам?
„Не зная“.
Знаеше със сигурност едно - трябваше да защити тази ужасна жена с всички сили.
Нуждаеше се от нея.
Светът се нуждаеше от нея.
Графинята явно прочете тази увереност в очите му. Съвършените ѝ устни се извиха в усмивка, коварна и зла едновременно.
„Бог да ни е на помощ, ако греша“.
ВТОРА ЧАСТ
Понеже те проляха кръв на светни и пророци,
и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
Откровение 16:6
12.
19 декември, 10:11
Рим, Италия
Ерин се беше настанила до Джордан на задната седалка на червения фиат. Кристиан седеше отпред до шофьора, беше подал глава през отворения прозорец и говореше с швейцарския гвардеец с тъмносиня униформа и фуражка. Младият мъж носеше автомат и охраняваше портата „Св. Ана“, един от страничните входове на Ватикана.
Обикновено гвардейците не носеха открито оръжието си.
„Защо е тази засилена охрана?“
Гвардеецът кимна, отстъпи и им махна да продължат.
Кристиан прошепна нещо на шофьора и влязоха в Светия град, минавайки през зеленясалата желязна арка. Щом потеглиха, Кристиан отново вдигна телефона си - държеше го на ухото си, откакто самолетът им беше кацнал на летище „Чампино“ в Рим. Шофьорът ги чакаше в невзрачния фиат и само няколко минути по-късно стигнаха до портите на Ватикана.
Докато колата минаваше покрай Ватиканската банка и пощата и направи кръг зад грамадната базилика „Св. Петър“, Джордан държеше ръката на Ерин и гледаше през прозореца.
Ерин се взираше в старите сгради и си мислеше за тайните, скрити зад ярките им фасади. Като археолог тя разкриваше истината пласт по пласт, но откритието, че съществуват стригои и сангвинисти, я бе научило, че историята има и още по-дълбоки пластове.
Един въпрос обаче я тормозеше най-много.
Джордан го зададе вместо нея.
- Къде ни води Кристиан?
Тя също изгаряше от любопитство. Мислеше си, че ще продължат направо към папските апартаменти, за да се срещнат с кардинал Бернар, но вместо това колата продължи в територията зад базиликата.
Ерин се наведе напред и прекъсна телефонния разговор на Кристиан. Беше ѝ писнало да е любезна и бе раздразнена от всички потайности, свързани с идването им тук.
- Къде отиваме? - попита тя.
- Почти стигнахме.
- Къде? - не отстъпи тя.
Кристиан посочи с телефона си.
Ерин се наведе, за да разгледа приближаващата се сграда от бял италиански мрамор с червени керемиди. Релсите зад нея разкриваха предназначението ѝ.
Това бе Стационе Ватикано, единствената железопътна гара на ватиканските железници. Бе построена по времето на папа Пий XI в началото на 30-те години на двайсети век. Днес се използваше предимно за внос на стоки, макар че последните няколко папи от време на време предприемаха церемониални пътувания от нея със специален папски влак.
