Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Налага се да изчакаме малко за резултатите - обясни виновно той.
- Амелия - каза Райм, - помогни. Вземи лупа, огледай костта и кажи какво виждаш.
- Не е ли по-добре с микроскоп?
Райм си мислеше, че Сакс ще се възпротиви, но тя пристъпи към костта и я загледа любопитно.
- Не ни трябва чак такова увеличение - обясни Райм.
Сакс си сложи предпазните очила и се наведе над бялата емайлирана паничка. Купър ѝ светна с настолна лампа.
- Виж следите от триона - каза Райм. - Криви ли са, или равни?
- Равни.
- Автоматичен трион.
„Дали животното е било живо, когато са рязали костта?“ - помисли си тя.
- Виждаш ли нещо необичайно?
Сакс погледа още малко костта, после промърмори:
- Не знам. Не мисля. Прилича на обикновен кокал.
Том хвърли поглед в паничката:
- Това ли ти е уликата? Смешно.
- Смешно... - сепна се Райм. - Смешно ли?
- Имаш ли някакво предположение - попита Селито.
- Никакви предположения - отвърна Том, наведе се и помириса костта. - Това е osso bucco.
- Какво?
- Телешки пищял. Готвих ти веднъж, Линкълн. Osso bucco. Задушено телешко. - Обърна се към Сакс и се усмихна. - Каза, че било безсолно.
- Дявол да го вземе! - възкликна Селито. - Купил го е от бакалницата!
- Ако имаме късмет - каза Райм, - може да го е купил от кварталната си месарница.
Купър потвърди, че тестът с имунопреципитация е показал отрицателен резултат за човешка кръв.
- Вероятно е говежда - каза той.
- Но какво се опитва да ни каже? - запита Банкс.
Райм нямаше ни най-малка представа.
- Хайде да продължаваме - каза той. - А, има ли нещо по веригата и ключалката на белезниците?
Купър погледна железата, поставени в намачкано найлоново пликче.
- Вече никой производител не оставя фирмения си знак върху белезниците. Така че тук сме в задънена улица. Ключалката е „Секюр про“, средно стар модел. Не е много здрава и в никакъв случай не е професионална. Колко време беше нужно, за да я счупите?
- Цели три секунди - отвърна Селито.
- Ето. Нямат сериен номер и могат да се намерят във всяка железария.
- С ключ или с шифър? - попита Райм.
- Шифър.
- Обадете се на производителя. Попитайте дали, ако разшифроваме комбинацията, ще могат да ни кажат от коя партида са и къде са изпратени за продан.
Банкс подсвирна:
- Човече, това е къртовска работа.
Погледът на Райм го накара да се изчерви:
- А ентусиазмът в гласа ви, детективе, ми подсказва, че вие ще се заемете с нея.
- Слушам, сър - Банкс вдигна мобилния си телефон, като че да се защити, - веднага ще се заема.
- Има ли кръв по белезниците? - попита Райм.
- От един от нашите полицаи - отвърна Селито. - Поряза се, докато се опитваше да ги строши.
- Значи са замърсени.
- Опитал се е да я запази - обясни Сакс.
- Разбирам. Добре е направил. Но все пак белезниците са замърсени.
Райм хвърли отново поглед към масата.
- Има ли отпечатъци?
Купър отвърна, че е проверил и е намерил само тези на Селито.
- Добре. Да се заемем с парчето дърво. Провери го за отпечатъци.
- Аз вече го направих - обади се Сакс. - На местопрестъплението.
„Д. С. - помисли си Райм. - Не прилича на човек, който заслужава да го подценяват.“
- Нека използваме по-точните методи, за да сме сигурни - каза Райм и се обърна към Купър. - Изследвай го с ДФО или нинхидрин. След това го облъчи с нитала.
- С какво? - почуди се Банкс.
- Неодим-итриево-алуминиев лазер.
Техникът напръска дървото със съдържанието на едно пластмасово шишенце, после го облъчи с лазера. Постави си предпазни очила и внимателно го огледа:
- Нищо.
Спря лазера и заразглежда по-отблизо дървото. Беше дълго около петнадесет сантиметра, тъмно. Бе омазано с нещо черно, като катран, и окаляно. Купър го вдигна с пинсетите и каза:
- Знам, че Линкълн е привърженик на клечките, но аз предпочитам да ям с вилица.
- Може да нараниш клетките - изръмжа недоволно криминологът.
- Може, ама няма - възрази Купър.
- Какво е дървото? Ще направиш ли сподограма151?
- Не, дъб е. Няма съмнение.
- Някакви следи от трион или нож?
Райм се наведе напред. Внезапно вратът му се скова, болката беше нетърпима. Опита се да си поеме въздух, затвори очи и завъртя глава. Том започна да разтрива врата му. Болката утихна.