Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Отидох до бара. Шестимата пред телевизора вече знаеха кои сме и се досещаха какво правим в квартала им. Докато барманът точеше бирата ми, усещах погледите им върху себе си. Накрая някакъв дядка, седнал на ъгъла на извития бар, заговори:
— Ти участваше ли в оная история долу край езерото?
Гласът му беше на дългогодишен пушач и алкохолик, жива реклама на емфизем. На мен този глас ми подейства успокояващо.
— Участвах — отвърнах аз.
Старецът изкашля малко храчка в гърлото си и почука с кокалчета по дървения плот. После отново натопи нос в питието си. Казах на бармана да му налее още едно от мен и понесох пълната си чаша към ъгловата маса.
— Местните са влюбени в нас — подхвърлих аз, като седнах.
— Мислиш ли? — отвърна тя.
— Мисля. — Отпих малка глътка от втората си бира. — А сега ще ми разкажеш ли историята си?
— Няма нищо за разказване — въздъхна тя, вперила втренчен поглед в останките от питието на дъното на чашата си. — Близо петнайсет години съм агент, последните пет от които съм разведена. Главно по моя вина. Оставих се работата да ме погълне изцяло и на Кевин му писна да е женен за себе си. Един ден си вдигна багажа и си отиде. Взе ми и дъщеричката.
— Родителските права са дадени на него, така ли?
Тя вдигна колебливо поглед и срещна моя.
— Връзката ни се провали изцяло по моя вина, но разводът си беше негово дело отначало докрай. Когато вече бяхме разделени, Кевин знаеше, че съм затънала до гуша в едно разследване, имах и две углавни дела на главата. Работех по петнайсет часа, а нощем размишлявах какво трябва да свърша на другия ден.
— Освен това пиеше.
— Нали знаеш как става? Цяла вечер се съвещаваме, обсъждаме стратегии, после с колегите се отбиваме в някой бар. Това си е пак един вид работа, но… да, прибирах се посред нощ. Докато един ден Кевин наел частен детектив да ме проследи.
Подсвирнах. Лосън кимна.
— Без майтап. Оня ме заснел на видео в няколко бара по Ръш Стрийт. Докопал се до копия от сметките. Такива ми ти работи. Една вечер адвокатът му ми изпрати целия пакет. Каза, че Кевин бил подал молба за отнемане на родителски права. Двамата щели да ме обрисуват пред съда като алкохоличка, независимо дали съм такава или не.
— И ти клекна?
— Нямах избор. Ако се стигнеше до публично изслушване, от Бюрото щяха да ми бият шута. Особено след като съм жена. Така че аз му дадох всичко, което искаше.
— А дъщеричката?
— Казва се Мелани. — Лосън сви устни, около очите й се образуваха ситни бръчици. Страшно й се пиеше още, но държеше да се покаже волева. — Първите две години я виждах по веднъж в месеца. После Кевин се ожени повторно. Родиха си свое дете. Сега вече не я виждам толкова често. И знаеш ли кое е най-тъжното? Че все по-малко ми пука.
— За последното не ти вярвам.
Лосън почука леко с пръсти по масата.
— Благодаря ти.
— Запитвала ли си се някога дали си струва?
— А ти запитвал ли си се, докато още носеше значка?
Поклатих глава.
— Разбира се, че не си. Никой не се запитва. Работата си е работа и така ще бъде винаги. Важното е да не правиш тъпи грешки. — Лосън вдигна рамене. — Аз допуснах да изпадна в уязвима позиция. И си платих за това.
— Но нямаш намерение да повтаряш грешката си?
За миг очите й проблеснаха, после пак станаха сиви. Поклати глава и превъртя празната чаша между дланите си.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах аз.
— Каква?
— Задръж вратата отворена. Само за ден-два.
Тя вдигна поглед.
— Защо?
— Ти сама каза, че убиецът може да е имал и друга причини да ме въвлече в този случай. Някаква друга връзка.
— Слушам те…
Разказах за катастрофата на метрото при „Лейк“ и „Уобаш“. На същото място по линията, на същата дата точно преди трийсет години.
— Съвпадение, Майкъл. И каква е връзката с теб?
— Бях във влака, когато дерайлира.
По лицето й пробяга изненада.
— Та ти си бил дете!
— На девет. Както виждаш, съвпадението не е само в календара.
— И все пак… не разбирам. — Пръстите й късаха замислено крайчеца на салфетката. — Всъщност разбирам какво ми казваш, просто не виждам връзката.
— Изчакай моят човек да завърши с проверката си.
— Хърбърт ли?
— Хюбърт. Хюбърт Ръсел. Дадох му ден-два. Ако нищо не излезе, приключваме случая и караме нататък към по-важни и добри дела.