Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Едно „Букърс“, чисто, веднага го получаваш! — Той се пресегна, грабна празна чаша от рафта зад гърба си и отново се извърна към бара. — Е, как е хавата? Какво те води насам? Компания ли си търсиш?
Големите му сини и леко кръвясали очи се извъртяха наляво по посока на двете жени, заели позиции върху високи столчета в края на бара.
— Познавам ги. Майчице! — Той изцвили възторжено като Ал Пачино в „Усещане за жена“, капна малко бърбън в чашата и я побутна към мен. — Ако ще се возиш, по-добре си купи билет, мой човек.
Отпих от бърбъна, докато наблюдавах физиономията си в огледалото. Очевидно ирландецът не очакваше отговор, защото продължи да дърдори:
— Аз съм Дез. Почитаемият Дезмънд Уолш.
Представих му се.
— Цял следобед всички само за оная гадост приказват — каза Дез, като вдигна крак и го постави върху рафта с по-евтините бутилки пред коленете си.
— На Лейк Шор Драйв ли?
Той кимна.
— По едно време дойдоха двама пожарникари. Разправят, че там било мазало.
Отпих от питието си и не казах нищо.
— Чух, че били гръмнали оня педал — каза Дез.
— Наистина ли?
— Ченгетата му пръснали главата. Леко е минал, ако питаш мен.
— Откъде знаеш, че те са го гръмнали?
Дез посочи с глава редицата телевизионни екрани, по които в момента течеше мач на „Чикаго Булс“.
— Кметът щял да се яви по телевизията тази вечер. Да разправи всичко, както е било.
— Бог да пази кмета Уилсън, а?
— Абе, Бог да пази ченгетата. Оня тип никога нямаше да види килия, не и в нашия град.
В този момент го повика една келнерка и Дез се заклатушка към другия край на бара. Ирландецът беше прав. Чикаго искаше кръв, и то веднага. Кметът Уилсън го бе разбрал. Лосън го бе разбрала. Медиите също. И всички заедно бяха дали на народа онова, което той настояваше да получи: малко цирк по местните новини и една глава, побита на кол. Ако аз не желаех да участвам, това си беше мое право. Ала шоуто трябваше да продължи.
Отпих от бърбъна и за пореден път насочих цялото си внимание към огледалото зад бара. От едната страна имаше скица с въглен на Брендън Бийън и илюстрация към негова стихосбирка, на която неизвестен ирландски патриот висеше на бесилка, издигната от англичаните. От другата страна имаше плакат на „Блус Брадърс“ и нещо, което ми заприлича на едновремешно железопътно разписание в евтина кафява рамка.
— Дез!
Вместо да налее поръчаното питие, барманът открито флиртуваше с келнерката. На връщане той грабна бутилката „Букърс“ и доля чашата ми. Това беше третото питие, което го видях да налива гратис през последните десетина минути, и не за пръв път се запитах как ли ирландската кръчма все още не е спуснала кепенците.
— Ей онова там в кафявата рамка — посочих с пръст към железопътното разписание, — може ли да го разгледам?
Дез го свали от стената.
— Железопътна компания „Уобаш“, 1923-та — каза той. Да пукна, ако знам какво е това.
Той се изхили като смахнат и отново се отправи към келнерката, цъкайки с език на глупостите, които тия задръстени янки окачват по стените си. Разгледах отблизо старото разписание. Вниманието ми привлече логото Железопътна компания „Уобаш“ със старинни букви на жълт фон и отдолу черен влак, който бълваше дим. Сцената не беше идентична с изрязаната от картон фигурка, която някой бе оставил на прага ми, но не беше и толкова различна. Извадих телефона от джоба си и набрах един номер.
— Как сте, мистър Кели?
— Добре съм, Хюбърт. Нещо ново?
— По новините казаха, че тази сутрин някой е стрелял на Лейк Шор Драйв. След което полицията го гръмнала.
— И ти смяташ, че случаят е приключен?
— А не е ли?
— Продължавай да търсиш, Хюбърт. Лошите са поне двама и от тях само единият е мъртъв.
— Сигурен ли сте?
— Да. Как върви иначе?
— Бавно. Обработвам някои данни във връзка със сегашното разследване. Всичко се проверява за връзка с персоналната ви биография.
— А папките на Джим Дохърти?
— Преди няколко часа приключих с тях. Тук-там изскочи по нещо.
— Какво по-точно?
— Нищо особено.
— Казвай какво си изровил, Хюбърт!
— Най-вече обща информация. Някои неща сякаш по странен начин са свързани с вашия случай. Например знаехте ли, че навремето е имало още две железопътни катастрофи, почти идентични с вашата? Едната в Демойн през 1978-ма. Другата близо до Сейнт Луис, само три месеца преди чикагската?