Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— С пътнически влакове ли?
— Не, и в двата случая са били товарни. Няма пострадали, но обстоятелствата са много подобни. Влакът се врязва в друг и след първоначалния сблъсък се ускорява.
— Доста произволна асоциация.
— Това не е всичко. И двата случая са били разследвани от Националната агенция за железопътна безопасност. Установило се е, че блокиращото устройство на локомотива, произвеждано от някаква стара фирма на име „Транско“, било излязло от строя, при което влакът внезапно ускорил от само себе си в аварийната ситуация. И при двата случая дребен инцидент е довел до сериозна катастрофа.
— Така и не виждам връзката с чикагския случай.
— Изчакайте малко — каза Хюбърт. — Прегледах чертежите на влака, в който сте пътували. Намерих ги в една от папките, които ви е дал Дохърти. Абсолютно същото блокиращо устройство е било поставено на него.
— Произведено от „Транско“?
— Абсолютно същото, едно към едно.
— И никой не е направил връзката с чикагския случай?
— Така изглежда.
Отпих глътка бърбън и си спомних за смачкания като хармоника вагон онази нощ и за странните тласъци, които се предаваха от пода по маратонките на едно деветгодишно дете.
— А „Транско“ я няма вече, така ли?
— Фирмата отдавна не съществува.
— Чия собственост е била навремето?
— Историята е доста мътна.
— Не се съмнявам. Продължавай да търсиш и не забравяй какво ти казах. Мисли нестандартно. — Завъртях с ръка рамкираното железопътно разписание върху плота на бара. — Между другото изникна още нещо, което искам да провериш. Спомняш ли си жълто-черното лого, което ти бях дал?
— Пуснах търсачка в няколко бази данни, но досега не съм открил съвпадение.
— Добре, момче. Сега искам да провериш една стара железопътна компания на име „Уобаш“.
— „Уобаш“ ли?
— Да, като улицата. Според рекламните им материали през 20-те години притежавали най-дългата електрифицирана железопътна линия в света, която свързвала Питсбърг и Толидо с река Мисисипи, минавайки през Чикаго.
— И какво да търся?
— Тяхното лого много прилича на онова, което ти бях дал. Какво пък, и оттам може да излезе нещо.
След кратко мълчание Хюбърт каза в слушалката:
— Ретро надпис на английски и черен влак на жълт фон, това ли е?
— Свалил си го от нета?
— Да, на екрана пред очите ми е. Прав сте. Много прилича.
— Поразрови се малко около тази компания „Уобаш“. Провери какво са вършили, с кого са работили. Може и „Транско“ да се появи отнякъде.
— Дадено, мистър Кели. — След кратка пауза: — Може ли да ви задам един въпрос?
— Казвай!
— Всичко това има ли някаква връзка с убийствата през последните дни?
Усмихнах се и пресуших бърбъна в чашата си.
— Още не знам със сигурност, Хюбърт. Но запомни, че винаги може да изскочи още нещо.
— Значи, да продължавам да ровя?
— Да. Продължавай.
Изключих телефона и хвърлих няколко банкноти върху бара. В този момент Шести канал прекъсна предаването си и на екрана се появи надпис: „Пресконференция на кмета на живо от сградата на общината“. Оркестърът свири туш. Влизат клоуните. Вдигнах якето си от облегалката на стола и излязох. Имах по-смислени неща за вършене. Например да си нахраня кучето и да се наспя като човек.
35
Чайникът закъкри, отначало кротко, после все по-силно, докато накрая нададе гневен писък. Рейчъл Суенсън влезе в кухнята, спря котлона на газовата печка и плъзна ръце по плота към кутийките с чай. Не искаше да взема хапчетата, които й бяха предписали, освен в случай на крайна нужда. Чаша билков чай и едно ранно лягане биха й свършили същата работа. Тя се пресегна към чашите в шкафа и си спомни за Майкъл Кели — небръснат, със скръстени на гърдите ръце и пистолет на хълбока, облегнат наперено на вратата на манипулационната, сякаш болницата беше негова. Майкъл беше може би леко недодялан, но излъчваше топлина, беше истински. Тя обичаше усещането за сигурност в прегръдките му, като същевременно ненавиждаше заплахата, която пораждаше у нея такава нужда от защита. Рейчъл въздъхна, грабна една чаша и се върна при печката. Прохладен ветрец погъделичка тила й. Изведнъж си представи отворен прозорец някъде в къщата; ужасно предчувствие пропълзя по гръбнака й. Тя се извърна и го видя насреща си, в собствения й дом, усети ръката му върху устата си и иглата, която се заби под кожата й.