Свидетелят от влака

— Да, ама няма.

— А кой тогава го гръмна?

— Искаш ли да чуеш моята хипотеза?

— Да, много бих искал.

— Ти си го застрелял, после си хвърлил оръжието в езерото. Защо, това не знам. Всъщност знам: той не е представлявал непосредствена заплаха за теб, при това така или иначе е щял да бъде арестуван, следователно ти по никой начин не би могъл да оправдаеш пред съда убийството му.

— Значи съм използвал друго оръжие и после съм се отървал от него.

— Това ти дава възможност да отричаш в случай на разговор като сегашния. Дори е нещо като застраховка.

— Като преди това елиминирам някого, когото и ти, и кметът искате да е мъртъв.

— И аз, и кметът, и всички останали от тук до Вашингтон. За бога, Кели, този разговор вече го водихме!

— Ти насочи разговора натам, но нещата не стоят така. Траекторията на куршума и ъгълът на раната ще потвърдят думите ми.

— При условие, че такива тестове изобщо бъдат проведени.

Лосън загриза една солета в очакване реотанът ми да загрее: действителността е нещо относително и нещата са се случили така, както е изгодно на Бюрото.

— Довечера ще присъствам на пресконференцията на кмета — каза тя. — Утре ще излезем с прессъобщение, в което ще потвърдим, че убитият мъж е стрелецът от влака. Загинал е от куршум на неидентифициран служител на реда, докато се е съпротивлявал на арестуването си.

— Ти самата не го вярваш — казах аз.

— Това, което вярвам, е, че някой иска всичко да свърши, и самата аз нямам нищо против. Ако по-нататък отнякъде се появи съучастник, вече ще се занимавам с нещо друго и проблемът няма да е мой.

— Ти ще си се отчела, нали така, Катрин?

— Бил си полицай в този град и знаеш как стават нещата.

Вдигнах чашата до устните си и я пресуших на един дъх. Студената бира мина като балсам през гърлото ми и аз стоварих празната чаша със звън върху масата.

— Още по едно? — попитах Лосън.

Тя поклати глава.

— Не. Снощи изпих две.

— Е, и?

— Три питиета седмично, толкова ми е лимитът. — Лосън измъкна смачкан пакет цигари от джоба си и запали една.

— На бармана това няма да му хареса — отбелязах аз. Лосън вдигна рамене и плъзна полицейската си значка по масата.

— Аз не съм алкохоличка, Кели.

— Не съм казал, че си.

Тя издиша дима в равномерна синкава струя над главата ми.

— Нямам дори наченки на проблем с пиенето.

— Разбира се.

— Майната ти!

Един от редовните клиенти направи знак на бармана и той тръгна към нас. После видя значката на масата и се оттегли обратно при кранчетата за бира.

— Защо не ми разправиш историята си? — казах аз.

— Каква история?

Разперих ръце с дланите нагоре. Лосън неохотно се усмихна.

— Всяко ченге си има история, така ли?

— За себе си знам, че имам — отвърнах аз. — Чакай да си взема още една бира.