Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че би желал да се махнеш от тук.
— И ти си дошла да ми помогнеш, така ли?
— Да идем някъде и да поговорим.
31
Тя ме закара с колата си до един бар през три преки. Допреди двайсетина години той беше популярен като място за запознанства между емоционално необвързани мъже и жени, населяващи района около Линкълн Парк. Някогашните посетители бяха поостарели, в което нямаше нищо лошо, само дето бяха забравили да си тръгнат. Сега атмосферата в заведението се оживяваше главно от прашасали спомени за доброто старо време — една тема, която се превърташе до втръсване в монолозите на постоянните клиенти, преди да се унесяха в дрямка след третото питие.
В пет часа следобед имаше шестима посетители. Всичките бяха скупчени около големия телевизор с плосък екран, гледаха новините и обсъждаха стрелбата на Лейк Шор Драйв. Намерихме си маса в ъгъла. Лосън ме предупреди да не пия алкохол с лекарствата, които ми бяха дали. Благодарих й за съвета и си взех една наливна белгийска бира. Тя поклати неодобрително глава и поръча за себе си „Абсолют“ с капка лимон. Отпих голяма глътка от половинлитровата чаша и няколко мига се наслаждавах на приятното усещане, че съм жив.
— Какво намерихте в каяка? — попитах.
— Трийсет и осем калибров револвер с къса цев, с който току-що бе стреляно.
— Ами карабината?
— Засега липсва, но ще я открием. Онзи е имал ключ от навеса за лодки край лагуната. Предполагаме, че е стрелял по теб, след което си е отключил и е задигнал лодката.
— И какво? Щеше да ви се измъкне под носа…
Лосън вдигна рамене.
— Възможно е. Честно да ти кажа, не сме се оглеждали за човек с каяк.
— Идентифицирахте ли трупа?
— В момента проверяваме пръстовите му отпечатъци.
— И смятате, че с това историята приключва?
— А ти как смяташ?
— Кой го застреля, агент Лосън?
Тя повдигна вежди.
— Допусках, че ти имаш известни предположения по въпроса.
— Мислиш, че бях аз? Господи! — В този момент телефонът ми иззвъня и аз го отворих: — Да?
— Браво, Кели! Страхотно изпълнение!
Вдигнах предупредително пръст пред лицето на Лосън и през задната врата излязох на Кливланд Стрийт. Някакъв пияница спеше отвън на студа. Докато кметът ме поздравяваше за куража да вляза едновременно в ролята на съдия, съдебни заседатели и екзекутор, пияният се чешеше по корема и сумтеше насън.
— Ти се погрижи да доведеш работата докрай. Без излишни увъртания. Помогна на своя град.
— Господин кмете…
— Това са неща, които не забравям, Кели. Можеш да бъдеш сигурен.
— Господин кмете, аз изобщо не съм стрелял.
— Разбирам, синко.
— Прицелих се, но не дръпнах спусъка.
— Не казвай нищо повече. Говорим по открита линия. Нямаш проблем, приятелю. Каквото и да става оттук нататък, теб не те засяга. Никой няма да ти сложи примка на шията. Нали ме разбираш? Между другото къде си сега?
— В един бар.
— Сам? Искаш ли да ти пратя някого за компания?
— Не, с агент Лосън съм.
— Онази от ФБР ли?
От разстояние усетих как либидото на кмета се събуди и изпълзя с изплезен език от тъмната си, задушна бърлога. Образът не беше никак приятен на фона на и без това неприятния разговор. Но не можех да направя нищо по въпроса.
— Същата, господин кмете.
— Майчице, как ми се ще да я опъна! Ти смяташ ли да я изчукаш?
Не отговорих. Разбира се, за кмета това беше потвърждение.
— Ах ти, палавнико! Супер, заслужи си я. Наистина си я заслужи. Няма как да го кажа публично заради трагедията на Лейк Шор Драйв, но нещата можеха да са и много по-зле. Много, много по-зле, майка му стара! И ти го казвам с всичкото дължимо уважение и с болка в сърцето. Ти си герой, Кели. Истински герой! Хайде, трябва да бягам. Довечера правим пресконференция. Виж какво, отпусни се, удари едно-две питиета за сметка на кметството. Отпразнувай смъртта на тоя боклук. И… Кели?
— Да, господин кмете?
— Заври й го веднъж отзад и заради мен.
В ухото ми кметът избухна в гръмогласен смях, после се задави и го пресече на налудничаво, пискливо кикотене. Прекъснах връзката и се върнах в бара.
— Много поздрави от кмета.
— Наистина ли? — попита Лосън.