Бдение

Кабъл се задавя с пепсито.

— Добро решение. — Става сериозен за миг, умислен. Но после махва с ръка и прогонва мислите си. — Да. Много добро решение.

— Какво?

— Нищо. Значи, първо се опитах да сънувам, че ти казвам определени неща. Но не се получаваше. Прекалено много… — спира за миг и я стрелва косо с поглед: — Прекалено много говорех. Повече отколкото исках. Не можех да го контролирам. — Намества се. — И сметнах, че съм се провалил. Но тогава ми хрумна да напиша думите на лист. Упражнявах се няколко пъти и последните няколко нощи се получи.

— Но не си сънувал мен. Поне не до последния момент.

— Точно така. Защото по-лесно управлявам съня, когато съм сам, а знаех, че ако или когато сънувам близо до теб, ти със сигурност ще участваш.

Джейни затваря очи и си го представя.

— Умно — промърморва тя. Отваря очи. — Наистина умно, Кейб.

— Да разбирам ли, че си прочела написаното? — пита той и леко се изчервява.

— Да.

— Всичко?

Тя го гледа изпитателно.

— Да.

— И?

Тя бави отговора си.

— Не знам какво да кажа. Много съм объркана.

Той хваща ръката й и се обляга на дивана.

— Имам много за обясняване. Ще ме чуеш ли?

Тя си поема дъх и бавно го изпуска. Всички причини да го мрази нахлуват отново в главата й. Защитните й инстинкти се събуждат. Не иска пак да се качва на познатото влакче на ужасите.

— Ами — проговаря накрая, — не мога да си представя, че бих повярвала дори и на една дума. Лъжеш ме от самото начало, Кейб. За всичко. — Гласът й издава болка.

Поглежда встрани.

Издърпва ръката си от неговата.

Изправя се рязко и почти извиква:

— Къде е банята?

— Мамка му — процежда той. — През кухнята, първата врата вдясно.

Намира банята и хлипа тихо над мивката, после издухва носа си и сяда на ръба на ваната, докато отново се стегне. Разбира, че вече е на влакчето, и то на предната седалка.

Когато се връща в хола, го заварва да разговаря по мобилния си телефон с лакти, подпрени на коленете и лице, заровено в шепите си. Приключва разговора с едно лаконично „До утре“ и затваря капачето на телефона.

— Виж — обръща се е глух глас към нея, но без да я гледа. — Има някои неща, които не мога да ти кажа. Все още не. Може би след известно време. Но ще ти отговоря на всеки въпрос, на който не мога в момента. Ако това не ти хареса, чувствай се свободна да ме мразиш вечно. Няма да те притеснявам.

Тя е смутена.

— Добре — изрича бавно. Решава да започне с лесен въпрос. — С кого разговаря преди малко?

Той затваря очи и изсумтява:

— С Шей.

Джейни стои на вратата на хола като пияна. Яростни сълзи бликват от очите й. Но когато отново проговаря, гласът й е мъртвешки спокоен.