Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Сега разбирам защо генералът отказа да оповести името на собственика - кимна Габриел.
- Направи го по моя молба. Бояхме се да не бъдем нападнати отново, ако крадците узнаят какво е качеството на експонатите, съдържащи се в нашата колекция.
- Навремето имаше съобщения, че собственикът изиграл значителна роля в откриването на картината.
- Имате добра памет, господин Алон. Аз Лично водих преговорите за откупа. Всъщност дори не казах на генерал Ферари, че картината е била открадната, до сключването на сделката. Той арестува крадците, когато те се опитаха да вземат парите. Не бяха опасни професионалисти.
- Спомням си - каза Габриел. - Спомням си също, че бяха убити наскоро след пристигането им в затвора „Реджина Коели“.
- Очевидно в някаква борба за затворническа територия.
Или може би ти си наредил да ги убият заради това, че са откраднали от боса, помисли си Габриел.
- Има ли нещо специално, което искате да ми покажете? - попита той.
- Това - каза домакинът, посочвайки с глава към голямото платно в най-далечция край на галерията. Образите от „Поклонението на пастирите“ едва се виждаха под гъстия слой повърхностна мръсотия и пласта от силно обезцветен лак. Карло щракна един ключ и освети картината. - Предполагам, че разпознавате художника.
- Гуидо Рени - отговори Габриел, - със значителната помощ на един-двама от най-добрите му помощници, ако не греша.
- Не, не грешите. Картината е в семейната ми колекция от над два века. За жалост, са минали много години от последната й реставрация. Чудех се дали не бихте се заели с нея, след като приключите с Караваджо.
- Боя се, че имам друг ангажимент.
- И аз така чух. - Карло погледна към Габриел. - Знам, че монсеньор Донати ви е помолил да разследвате смъртта на Клаудия. - Той снижи глас и допълни: - Ватиканът е нищо, едно село, господин Алон. А селяните обичат да клюкарстват.
- Клюките може да са опасни.
- Също и секретните разследвания във Ватикана.
Карло наведе глава и се втренчи непоколебимо в Габриел. Повечето хора избягваха да го гледат директно в очите, но не и Карло. Той притежаваше хладна, аристократична увереност, граничеща с арогантност. Той също така, реши Габриел, не изпитва физически страх.
- Ватиканът е като лабиринт - продължи Маркезе. -Трябва да знаете, че има сили в Курията, които смятат, че монсеньор Донати неволно е отворил кутията на Пандора и че това ще увреди репутацията на Църквата във време, когато тя не може да си го позволи. Също така негодуват от факта, че е решил да повери този проблем в ръцете на външен човек.
- Предполагам, че вие споделяте тяхното мнение.
- Аз официално съм скептик по този въпрос. Но от опит съм научил, че когато става дума за Ватикана, често е по-добре да не повдигаш неприятни въпроси.
- Ами мъртвата жена?
Това беше преднамерена провокация. Карло изглеждаше впечатлен от куража на Габриел.
- Мъртвите жени са като банковите трезори - отговори той с изненадваща откровеност. - Почти винаги съдържат неприятни тайни. - Извади визитка от сребърна кутийка. - Надявам се да обмислите отново предложението ми за Рени. Мога да ви уверя, че ще ви възнаградя добре.
Докато Габриел пускаше визитката в джоба си, се чу звънец, призоваващ гостите на вечеря. Карло положи ръка върху гърба на госта си и го поведе към стълбището. Миг по-късно той заемаше мястото си до Киара.
- Какво искаше той? - попита тя тихо на иврит.
- Мисля, че се опитваше да ме включи в платежната ведомост на семейство Маркезе.
- Това ли е всичко?
- Не - отвърна Габриел. - Искаше да се увери, че не нося оръжие.
Те излязоха от двореца малко след полунощ, за да открият, че въздухът е пълен с меки, пухкави снежинки с размера на нафора за причастие. Един седан с ватикански номер чакаше до бордюра; последва ги бавно отзад, докато Донати, Габриел и Киара вървяха по опустелия паваж на Виа Венето. Киара хвана здраво ръката на Габриел, а косата й побеля от снега. Донати вървеше безмълвно до нея. Минута по-рано, когато се сбогуваше с Вероника с формална целувка по бузата, той се усмихваше. Сега, изправен пред перспективата за една дълга, студена и самотна нощ, настроението му видимо се помрачи.