Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Може би с онзи код, който ние с теб използвахме преди години в парка? — вдигна вежди той.
— Приблизително — кимна Аделфия.
— Май не се доверявате на електронните комуникации, а?
— Такова нещо не съществува, приятелю — обади се Тюркекул. — Много от моите колеги вече се увериха в това, и то по много болезнен начин.
— Несигурността на електронното общуване ни принуди да се върнем към много от старите шпионски похвати — добави Макелрой. — Те може и да не са толкова ефективни, но ни насърчават да използваме собствената си изобретателност, вместо да разчитаме на машините. Лично аз ги предпочитам, но да не забравяме, че все пак съм реликва от Студената война.
Макелрой тръгна да го изпрати.
— Съжалявам, че стана по този начин, Оливър — каза той. — Бих предпочел да не е така, защото не беше честно спрямо теб.
— Такъв е животът — въздъхна Стоун.
— Доколкото съм информиран, разследването напредва бавно.
— Ако изобщо напредва.
— Трябва да има някакъв смисъл. Ако няма, значи всичко, в което съм вярвал в този живот, отива по дяволите.
— Да очаквам ли още изненади?
— Не, надявам се. А що се отнася до Чапман…
— Ще я информирам за всичко — прекъсна го Стоун. — Изобщо не се опитвай да ме разубеждаваш.
— Добре. Може би си прав.
— Пази се, сър Джеймс.
— Ти също. Пази си гърба — рече Макелрой. — Всъщност внимавай и за онова, което става отпред.
— Май знаеш нещо, което не ми е известно, а?
— Не, но старите ми антени улавят нещо…
— Ще те попитам още веднъж: криеш ли нещо от мен?
— Желая ти късмет, Оливър. И не забравяй съвета ми.
26
— Е, какво научи? — попита Чапман, когато Стоун се върна в парка.
Той я отведе встрани от следователите, които продължаваха да сноват наоколо. Разказа й всичко, включително за появата на шефа й и мисията на Фаут Тюркекул.
— Мили боже! — възкликна тя. — Не мога да повярвам!
— Кое по-точно? Фактите или изключването ти от играта?
— И двете, предполагам — унило отвърна тя.
Усетил мислите й, Стоун каза меко:
— Макелрой държи картите много близо до гърдите си. Пресява нещата и запазва за себе си всичко, което намери за добре. Но ти трябва да си наясно…
— Да, ала все пак…
— Не им позволявай да разколебаят вярата ти в себе си — хвана я за ръката Стоун. — Това няма да е от полза за никого, най-малко за теб. Фактът, че са те държали на тъмно, не означава, че се съмняват в способностите ти. Просто такива са нещата в този занаят. Всички сме го изпитвали на гърба си.
Чапман вдигна глава, пое си въздух и самоувереността й бавно започна да се връща.
— Прав си. — Тя сложи ръка на рамото му. — Оценявам откровеността ти. — После свали ръката си от рамото му. — Той ли те накара?
— Искаш ли да чуеш истината?
— Да, моля те. Ще ми подейства освежаващо.
— В началото беше против. Но когато му обясних, че споделям всичко с партньорите си, той отстъпи.
Чапман го погледна изпитателно, сякаш искаше да отгатне дали говори истината.
— Добре. Мисля, че отделихме достатъчно време на тази тема.
— Къде беше сутринта? — попита той.
— Ами успах се — небрежно отвърна тя. — Бях спала едва няколко часа през последните две денонощия, а и часовата разлика си каза думата. Бях смазана от изтощение. В подобно състояние не мога да бъда пълноценна.
Стоун погледна зад рамото й и зърна агент Гарчик, който бързаше към тях.
— Може би ще научим нещо ново — отбеляза той.
Пресрещнаха го при загражденията и тръгнаха заедно към кота нула. По лицето на агента беше изписана загриженост, примесена с любопитство.
— Имате ли напредък? — не издържа Стоун.
Гарчик кимна, насочил поглед към кратера.
— И така може да се каже. Парчетата кожа, които открихме, са останки от баскетболна топка марка „Уилсън“.
— Баскетболна топка?! — възкликна Чапман.
— Сигурен ли си, че има нещо общо с експлозията? — попита Стоун.
— Не виждам друга причина за присъствието на баскетболна топка в парка „Лафайет“. А следите от обгаряне сочат, че тя се е намирала в непосредствена близост с експлозията. Всъщност точно над нея…
Всички насочиха погледи към дъното на ямата.