Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— А какви са вашите интереси, мистър Тюркекул? — попита Стоун.
— След края на Втората световна война попаднах в Турция, където са се запознали майка ми и баща ми. Мисля, че той не е имал представа за нейния етнически произход. След войната милиони хора останаха без официални документи. Лично аз разбрах това, след като пораснах. Роден съм в Турция, в покрайнините на Истанбул. Израснал съм в Пакистан, въпреки че за известно време семейството ми живя в Афганистан. Мюсюлманин съм, но ненавиждам атентатите от Единайсети септември. Те опорочиха смисъла на джихад, превръщайки го в нещо грозно и отвратително, което отговаря на личната им омраза към хората.
— Както може би се досещаш, Фаут е основният ни коз в тази операция — вметна Макелрой. — Той поддържа близки контакти в цялата мюсюлманска общност, включително и в районите, където има вероятност да открием главния си враг.
— Планинските области между Пакистан и Афганистан? — каза Стоун.
— Не можете да го ликвидирате с удар от въздуха — усмихна се Тюркекул. — Той е твърде умен, за да го позволи. Освен това никой не знае дали наистина се крие из тези планини.
— И се стига до решението да включат вас — точно сега, а не по-рано?
Тюркекул понечи да отговори, но Макелрой го изпревари.
— Няма смисъл да навлизаме в тези подробности, Оливър. Приеми думата ми, и толкова.
— Ясно. Но ако действително имате близки контакти с хората от вашата общност, мистър Тюркекул, няма ли опасност да ви заподозрат, че помагате на Запада? Те спокойно биха могли да осъществят изпреварващ удар.
— С автоматично оръжие и бомби, които пропускат горкия Фаут, цъфнал на гола морава? — усмихна се Макелрой. — Трудно ми е да приема подобно нещо.
— На мен също. Но йеменската групировка, която поема отговорността?
— За мен това е също толкова недостоверно, но янките очевидно са на друго мнение.
— Защо срещата ви е определена точно в парка „Лафайет“?
Макелрой погледна Аделфия.
— Никой не би очаквал, че подобна тайна среща може да се проведе на едно толкова публично място — поясни тя.
— Тъмни улички и забутани кръчми, а? — престорено потръпна Макелрой. — Като по филмите. Пълни глупости. Нали всички копои ще дебнат за шпиони именно там, скрити зад халба бира?
— Защо не се появи на срещата? — попита Стоун, обръщайки се към Аделфия.
— Защото тя беше отменена от хората над мен. Без да ми дават обяснения. Според предварителната уговорка Фаут трябваше да си тръгне броени минути след уговорения час. — Жената замълча за момент, после попита: — Изясни ли се произходът на бомбата?
— Още не.
— Възможно ли е да става въпрос за камикадзе? — попита Тюркекул. — Това е любимата им тактика, както и импровизираните взривни устройства. Запознат съм с методите на въпросната групировка в Йемен — те фанатично се придържат към установените правила.
Стоун забеляза лекото кимане на Макелрой, размърда се в стола и промърмори:
— Следствието още не е приключило.
— Ще докладвате ли за нашата среща на своите началници? — попита Тюркекул.
— Оливър — прокашля се Макелрой. — Официално нямам право да ти нареждам какво да правиш. Но те съветвам да обмислиш този въпрос крайно внимателно. На този етап един рапорт, дори цензуриран, може да доведе до прекратяване на цялата операция… — Той млъкна и наклони глава, очевидно очакващ отговор.
Колебанието на Стоун не продължи дълго.
— Засега няма да докладвам нищо — обърна се към Тюркекул той. — Но предполагам, че ще пожелаете да бъдете информиран, ако се окаже, че мишената сте били именно вие въпреки мнението, което изразихте преди малко…
— Правилно предполагате — кимна Тюркекул. — Много ви благодаря.
— Чапман също трябва да бъде в течение — добави Стоун.
— Мислиш ли, че е необходимо? — бързо вметна Макелрой.
— Партньорът ми трябва да знае всичко, което знам аз — отсече Стоун.
— Ще оставя на теб да решиш — колебливо отвърна Макелрой.
Стоун се изправи.
— Един последен въпрос, Аделфия. По какъв начин се свързахте, за да се разберете за мястото на срещата?
— Оставих му бележка на главната информационна дъска в кампуса на Джорджтаун — отвърна тя. — Кодирана според предварителните ни договорки.