Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
После се появи Тъкър Девлин.
Джоуджоу го споменаваше първо през февруари 1936 година като продавач на дамска козметика, от когото госпожа Маргарет Требъл си купила тоник и се кълняла, че кожата й станала като коприна. Госпожа Требъл поканила Тъкър Девлин да я придружи на дамски обяд и да предложи стоката си. Там той сякаш омагьосал всички. Джоуджоу цитираше следните думи на Девлин: „Произхождам от старо фермерско семейство, отглеждало праскови. Роден съм и отраснах в Ъптън, Тексас, и се гордея с това. Обичам да помагам на жените да се чувстват по-добре, но това е просто работа. Най-вещ съм в отглеждането на праскови. Във вените ми тече прасковен нектар. Кръвта ми е сладка. Пчелите кръжат край мен“.
На първата снимка той стоеше пред маса, където бяха изложени шишенцата и кутийките му. Очевидно омайваше сладкодумно дамите. Уила го огледа с присвити очи. Определено беше същият мъж с филцовата шапка от снимката, заровена край Блу Ридж Мадам. Кожата й настръхна, стори й се, че го е зървала и преди, но пропъди усещането.
От този момент Тъкър Девлин присъстваше на всяка страница, а снимките постепенно се променяха. Отначало той позираше с по-възрастни дами, но после, вече приет в обществото, залагаше на по-младите. На много снимки до него стояха Джорджи и Агата. Тъкър излъчваше притегателна сила. Стихия. Хората сякаш несъзнателно кръжаха около него. Не след дълго жените на снимките добиха отчаяни, жадни изражения. Ако снимката беше групова, някое момиче винаги наблюдаваше друго с ревниво присвити очи.
След още няколко издания Джоуджоу споменаваше мимоходом, че Тъкър Девлин живее в Блу Ридж Мадам. Уила се стъписа.
Нима беше живял там?
След известно време успя да сглоби картината. Олин Джаксън явно бе дочул слуховете за предишната професия на Тъкър Девлин или самият Девлин се бе свързал с него. В крайна сметка замислили да превърнат Джаксън Хил в прасковена градина. Да отворят работни места и семейство Джаксън отново да спаси града. Олин поканил Тъкър да му гостува, докато създават новата му империя.
Уила се удиви как са планирали да засадят овощна градина на такава височина. Ако Тъкър Девлин наистина е бил такъв, за какъвто се е представял, нима не е знаел, че в планината не растат праскови? Сигурно е разбирал, че начинанието е обречено на провал.
И въпреки това бе успял да убеди всички, че е възможно.
Бил е измамник, както каза Агата.
Но защо да го убиват? Кому беше сторил зло?
През цялото лято Тъкър — вече златното момче на града — присъстваше неотменно във вестника, а любимата му свита на празненствата бяха все същите млади дами с едно очевидно изключение. Незнайно защо, макар приятелките й да придружаваха неотлъчно Тъкър, Джорджи беше изчезнала. Споменаваха, че се чувства неразположена, но след май нямаше нито една нейна снимка.
После, през август, Тъкър Девлин също изчезваше. Без никакво обяснение. Как се бяха развили плановете за прасковената градина, също оставаше загадка. По-късно Уила откри кратко съобщение, че съдът е разпоредил семейство Джаксън да напусне Блу Ридж Мадам. Правителството конфискувало къщата заради неплатени данъци. Това се случило през октомври 1936 година — два месеца след като бяха погребали тялото, ако се съди по ашвилския вестник, заровен с него.
Оказваше се, че Джорджи и семейството й все още са живеели в Блу Ридж Мадам, когато смъртта бе застигнала Тъкър Девлин.
Не това се надяваше да открие Уила. И ако полицаите бяха преглеждали вестника, както спомена Фран, те също знаеха всичко.
Тя принтира изданията на вестника от цялата 1936 година, събра листовете, загаси осветлението, излезе и заключи вратата. Чувстваше се като последен гост на празненство, което всъщност никой не е искал да напуска, ала тя се е задържала най-дълго. Докато крачеше по паркинга към джипа, й се стори, че вижда няколко сребърни бални гирлянда да се реят в нощното небе.
Примигна и гирляндите изчезнаха.
Девета глава
Корени
Големият черен мерцедес, паркиран пред къщата й, биеше отдалеч на очи.
Уила спря зад него и слезе от джипа. Колин седеше на разнебитената люлка на верандата й. Лунните лъчи се процеждаха между дърветата и придаваха на въздуха оттенък на млечно стъкло. Баба й казваше, че въздухът побелява, когато се задава промяна. Уила се втренчи сепнато в Колин, който се плъзгаше леко напред-назад, вдигнал ръка върху облегалката на люлката. Беше от мъжете, чиято умора се изписва в очите по сънен, сексапилен начин. Личеше си, че е изморен.