Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Какво има? Добре ли е Джорджи?
— Да, мадам — побърза да отговори Уила. — Вече спи.
Агата се отпусна във фотьойла.
— Какво искаш тогава? — попита рязко.
И Агата, и Пакстън се взираха втренчено в Уила. Тя се стъписа колко еднакви са двата погледа. Пакстън определено приличаше на баба си.
— Исках да поговорим за баба. Ще дойда друг път, ако моментът не е подходящ.
— Подходящ е, разбира се — каза Пакстън и й махна да влезе. — Ще ти бъде приятно, нали, бабо? Да ни разкажеш за добрите стари времена.
— Не изглупявай, Пакстън. Не ти прилича — скастри я Агата и се обърна към Уила. — Какво те интересува?
Уила пристъпи по-близо.
— Аз… Не знам откъде да започна… Били сте приятелки.
— Ние сме приятелки — сряза я Агата. — Тя все още е тук. Аз също съм тук. И докато сме тук, ще си останем приятелки.
— Знаете ли кога семейството й е напуснало Блу Ридж Мадам? — попита Уила.
— Да, разбира се. Тя се премести при мен след това.
— Помните ли някой да е умирал в „Мадам“ през същата година? И да са го погребали под прасковата? Този следобед полицията ме разпитваше за баба. Намекваха, че имала нещо общо с това. Че имала нещо общо с него, с погребания мъж. Звучи нелепо. Познавали сте я по това време. Не би направила нещо такова.
Зърна трескавите жестове на Пакстън с известно закъснение. Олеле: Очевидно го пазеха в тайна от Агата.
У старата дама настъпи забележителна промяна. Тя видимо подскочи, очите й се разшириха и заприличаха на огромни парчета кафяв мрамор, вдълбани в глина.
— Какво? Какво говориш? Пакстън?
— Няма нищо, бабо — успокои я внучка й, застана до нея и я потупа по ръката, която Агата отдръпна като опарена. — Изкоренихме старото дърво в имението и отдолу открихме скелет. Не се тревожи. Вече всичко е наред. Всъщност на мястото му ще посадим прекрасно голямо дърво.
— Още щом ми каза, че сте купили Блу Ридж Мадам, разбрах какво ще последва. Открили сте го — каза Агата. — Открили сте Тъкър Девлин.
Уила и Пакстън се спогледаха. Атмосферата се нагнети. В стаята влетя хладен повей с дъх на праскови.
— Откъде знаеш името му? — попита предпазливо Пакстън.
— Всеки, който го е срещал, помни името му.
Макар да усещаше недоволството на Пакстън, Уила пристъпи още една крачка напред.
— Познавахте ли го?
— Наричаше се пътуващ търговец. Всъщност беше измамник. Но дори това не е съвсем точно… Беше… магьосник — прошепна Агата последната дума, сякаш тя притежаваше неведома сила. Пакстън и Уила пристъпиха несъзнателно една към друга, действие, необяснимо и за двете. — Няма да забравя деня, когато го видяхме за пръв път. С Джорджи седяхме на поляната край „Мадам“ и си плетяхме венци от детелина. Този ден духаше силен вятър и помня как роклите ни пърхаха около краката. Косата ми току падаше в очите и Джорджи се засмя и ме накара да се обърна, за да я сплете на плитка. Тогава го видяхме да се изкачва по хълма с прашния си куфар. Бяхме чували за него, разбира се. От известно време се подвизаваше в града, продаваше козметика на дамите и по-възрастните го пазеха ревниво за себе си. Ала този ден той бе замислил нещо по-голямо и по-хубаво. Застана пред вратата на Блу Ридж Мадам и спря. Обърна се към нас. Видя какво прави Джорджи, как придържам роклята си да не отлети и се усмихна — усмихна се като Бог на своите чеда. Изсвири с уста няколко странни трели и вятърът стихна. Ей така.
Агата замълча.
— С едно изсвирване този мъж можеше да накара вятъра да спре.
Ръцете на Пакстън и Уила се докоснаха и двете отскочиха встрани.
— Не се безпокой, Уила. Не го е убила баба ти — каза Агата. — Знам го със сигурност.
Уила се усмихна.
— Е, олекна ми да го чуя.
— Защото аз го убих — довърши Агата.
Осма глава
Безгрижни момичета
Пакстън реагира светкавично.
— Мисля, че я разтревожи достатъчно — каза тя, побутвайки Уила към вратата с умението на домакиня, изпровождаща последните си гости. — Говори несвързано.
— Не съм говорила несвързано никога през живота си! — пролая Агата.
В коридора Пакстън каза на Уила:
— Здравословното й състояние е деликатно. Не знае какво приказва. Не идвай повече да я безпокоиш. Настоявам.
Върна се в стаята и затвори вратата. Уила се изкуши да се ядоса, но нещо у Пакстън смекчи яда й. Тя закриляше баба си. Точно като нея.