Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Прегледах вещите на баба с надеждата да открия нещо за живота й, но ударих на камък. 1936-а е била преломна година за нея. Семейството й изгубило „Мадам“. Тя родила баща ми…
Фран явно се замисли. Уила долови тракане на компютърни клавиши.
— Разполагаме с изданията на „Новини за уолсъвуотърското обществото“. Показах ги и на полицията.
— Какво е това?
— Седмична клюкарска рубрика. Излизала е на една страница през 30-те и 40-те — засмя се Фран. — Трябва да прочетеш статиите. Безценни са. Документират живота на дамите от висшето общество през този период.
— Мога ли да ги прегледам? — попита Уила.
— Разбира се. С удоволствие ще ти ги покажа.
Няколко туристи влязоха в магазина и Уила се усмихна и им помаха.
— Докога си в библиотеката днес?
— До обяд. Бюджетните съкращения налагат по-кратко работно време. Всъщност се канех да затварям и да се прибирам у дома.
Фран замълча.
— Знаеш ли какво… обади ми се вкъщи довечера. Ще се срещнем в библиотеката.
— Чудесна си, Фран. Благодаря.
Библиотеката, която доскоро се помещаваше в сутерена на съдебната палата, сега бе преместена в търговския център, Фран я чакаше пред вратата. Изглеждаше леко разчорлена и край нея се носеше странна миризма на керевиз.
Влязоха и тя даде на Уила всички микрофилми, които й трябваха. После я помоли на тръгване да заключи библиотеката. Щом тежката врата се захлопна зад гърба на Фран, Уила застина за миг. Да си сам в библиотека беше любопитно усещане. Почувства се така, сякаш ушите й за пълни с памук. Тръгна тихо към четците на микрофилми в дъното на залата. Седна и прищракването и бръмченето на машината се сляха постепенно в успокоителен ритъм.
Отне й известно време да открие рубриките от 1936-а, но накрая успя. Започна от януари и продължи нататък.
„Новини за уолсъвуотърското общество“ се оказа рожба на любовта на богата бездетна жена на име Джоуджоу Макпийт. Единствената страница на вестника бе посветена на клюки от обществени събития, обикновено придружени от две-три снимки. Авторката ги представяше така: „Госпожа Реджиналд Картър и дъщеря й предизвикаха фурор в розовите си палта на ежегодния снежен бал, организиран през януари от семейство Инграм. Край ледените скулптури някои дами шушукаха, че двете приличат на захарен памук, но повечето харесаха тоалетите им, допълнени от шушони в тон“.
Джоуджоу коментираше словоохотливо дамските облекла и обичаше да цитира анонимни недоброжелатели. Уила се интересуваше от подробностите за градския живот, скрити между редовете. На някои празненства провеждали лотарии, а приходите дарявали на местни дървосекачески фамилии, пострадали финансово, когато правителството изкупило горите край Уолс ъв Уотър. На едно място Джоуджоу цитираше Олин Джаксън — бащата на Джорджи — който обещал, че щом семейството му е дало поминък на града веднъж, ще го направи отново. Не споменал обаче как точно. Самата Джоуджоу поставяше под съмнение твърдението му (изказано уж в нетрезво състояние), питайки се как мъж, чиято дъщеря се облича в миналогодишни рокли, ще съумее да спаси града. Честите язвителни забележки по адрес на Джаксънови приличаха по-скоро на камъчета, с които замерят царе. Джаксънови несъмнено бяха градските кралски особи, макар и с отънели кесии.
Уила се привеждаше любопитно да разгледа отблизо зърнистите черно-бели снимки от празненствата, на които присъстваше баба й. Стаяваше дъх, благодарна за неочакваната възможност да види Джорджи от онова време. Тя беше ослепителна девойка, ала усмивката й подсказваше, че или не разбира, или й е все едно колко е красива. Изглеждаше жизнерадостна и невинна и винаги бе заобиколена от приятелките си. Агата Осгуд — също красива девойка, но някак по-сдържана и с по-остри черти, неотменно беше до нея.
Снимките на Джорджи сякаш пренесоха Уила в онези времена. Чуваше смеховете, вкусваше въздуха, натежал от парфюми и тютюн. Сля се с образите им дотолкова, че почти успяваше да прочете мислите на момичетата на снимките. Разбираше кога някоя току-що е танцувала с момчето, в което е влюбена, и се е втурнала да разкаже на приятелките си, кога обсъждат последната дума на модата или недоразуменията със семействата си. Изглеждаха толкова безгрижни и щастливи. Бъдещето им искреше във въздуха като светулки, приканващи да ги уловиш.