Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
„Толкова обаятелен беше по онова време“, завърши мечтателно госпожа Пиърс.
Сега, втренчена в тази снимка, Уила най-сетне разбра какво е имала предвид учителката. Сигурно го беше снимала баба Джорджи. Изражението му явно беше стъписало и нея. Снимката беше леко мъглява, сякаш камерата е трепнала секунди преди да изщрака.
Уила прегледа албума докрай, но току се връщаше към тази снимка. Трябваше да търси улики, доказателства, че баба й няма нищо общо със скелета от хълма. Снимките на баща й нямаше да помогнат. Време беше да го остави и да продължи със следващия кашон.
Ала снимката не излизаше от ума й. Защо й се струваше толкова позната, все едно я е виждала скоро?
Накрая тя я извади от албума и я остави върху холната масичка.
За няколко часа прегледа и останалите кашони. Както и предполагаше, не откри нищо от времето, когато Джорджи беше живяла в Блу Ридж Мадам. Трябваше да намери друг източник на информация.
Изправи се тежко и залитна. От дългото седене върху пода краката й бяха изтръпнали. Закуцука към входната врата да се увери, че е заключена, и загаси лампите в дневната. Тръгна към кухнята да пийне нещо, преди да си легне. Отвори хладилника и светлината се плъзна през тъмната кухня чак до масата в отсрещния край на стаята. Застанала пред отворената врата, Уила отпи малко сок направо от бутилката. Утоли жаждата си, остави шишето и се обърна.
Тогава я забеляза.
Остави вратата на хладилника отворена, за да й свети, и тръгна към кухненската маса. В ръчно изрисувана купа — подарък от приятел от Нешънъл Стрийт — имаше няколко меки, презрели праскови. Плодовете бяха започнали да изпълват въздуха с възсладък аромат, предвестник на разложение.
Косата й настръхна и тя отстъпи назад.
Върху купата беше облегната снимката на баща й — странно предизвикателната фотография, която бе извадила от албума и оставила върху масичката в хола.
И не беше донесла тук.
Мислеше, че е невъзможно да повярва в суеверията, които баба й вземаше толкова на сериозно, но появата на снимката на баща й върху кухненската маса снощи толкова я уплаши, че тя остави едно пени върху перваза на прозореца и го открехна, защото беше чувала Джорджи да казва как призраците понякога забравят, че са призраци, и се лакомят за пари, ала доближат ли отворен прозорец, нощният въздух ги изсмуква навън.
И естествено, почти не спа. Никак не се успокои, когато на сутринта една черно-жълта птичка успя да влети през открехнатия прозорец на спалнята й и се наложи цял час да я гони с метлата, докато отлети навън.
Днес беше почивният ден на Рейчъл. Уила отключи вратата на магазина, запали лампите, смели кафе и пусна кафемашината. Не беше добра барманка като Рейчъл, но се справяше прилично. Рейчъл беше заредила щанда с бисквитки с мока и капучинови понички. Беше оставила за Уила специална кутия с любимите й бонбони с кафе и кокос. Върху кутията лежеше бележка: „Направих ги за теб. Обади ми се, ако ти потрябвам“. Сигурно бе останала до късно снощи, за да ги приготви.
Уила бе влязла в магазина мрачна и объркана, но подаръкът на Рейчъл извика усмивка по лицето й. Кафеената магия на младата жена беше лек за всякакви болежки, макар да се отразяваше на талията. Помогна на Уила да се съсредоточи, да съзре разумно обяснение — възможно бе, разбира се, да е преместила снимката, без да усети — и да измисли нов план за действие.
При първото затишие в магазина тя се обади на приятелката си Фран в библиотеката, Фран беше преселничка и често се отбиваше в магазина й. Почти всеки уикенд прекарваше в планината.
— Здрасти, Фран, Уила е.
— Уила! Каква изненада!
Фран беше от хората, чиито гласове винаги звучат така, сякаш говорят с пълна уста.
— Помощ ли ти трябва?
— Как да открия какво се е случвало в града през 1936-а? С какви архиви разполагаш?
— Полицаите и репортерите ме питаха същото, когато изровиха скелета в Блу Ридж Мадам — каза Фран. — За жалост по онова време в града не са издавали вестник. Какво точно те интересува?