Тайна с цвят на праскова

Взе първия, попаднал пред очите й, седна пред него и го отвори.

Миризмата, надигнала се отвътре, едва не я разплака. Кедър и лавандула с лек нюанс на боракс и белина.

Аромати, които винаги свързваше с баба си. Джорджи беше маниакална чистница и Уила си спомни как баща й разказваше, че за пръв път усетил нещо нередно, когато й отишъл на гости и заварил мивката пълна с чинии. Джорджи никога не забравяше да измие съдовете. След този момент започнала постепенно да губи паметта си.

Баща й беше опаковал вещите и сигурно му е било тежко. Той никога не пристъпваше в личното пространство на майка си. Затова навярно кашонът изглеждаше така, сякаш някой го е подреждал със затворени очи.

Съдържаше предмети, които Уила си спомняше от аскетичната дневна на Джорджи. Заизважда ги една по една. Всичко беше опаковано поотделно във вестник. Кристална купа за бонбони, две бродирани възглавнички, Библия, фотоалбум.

А! Тук може би щеше да открие нещо.

Разопакова вестника, сложи албума в скута си и го отвори. Спомни си как го е разглеждала като дете. Съдържаше снимки на баща й. Само негови. Няколко ученически фотографии на Уила в рамка бяха подредени върху телевизора на баба й, ала на Хам беше посветен цял албум. Уила се усмихна несъзнателно, прелиствайки страниците. Хам като бебе, полускрит под дългата бяла риза за кръщенета. Розовобузесто момченце пред къща — очевидно Хикъри Котидж. Снимки от училище. От дипломирането. След двайсетте Хам изглеждаше дързък и безгрижен. Уила открай време харесваше тези снимки. С всяка следваща обаянието на баща й растеше. Ако не знаеше по какъв път бе поел — пътя, превърнал го в овдовял, смирен учител по химия — и съдеше само по снимките, би предположила, че е обречен да стане харизматична обществена фигура. Кинозвезда. Политик…

Той обаче бе предпочел да живее скромно. Беше избрал живота, който майка му искаше да избере, защото мнението й значеше много за него.

Уила прелисти страницата и усмивката й избледня. На следващите снимки баща й беше на около трийсет. Щеше да се ожени едва след още осем години. Уила щеше да се роди след повече от десет. Хам носеше странни старомодни панталони, а косата му беше по-дълга от обикновено. Беше пъхнал ръце в джобовете и се взираше в обектива с такова изражение, че снимката сякаш вибрираше от силното му присъствие. Баща й изглеждаше така, сякаш светът е узряла праскова, която се готви да захапе. Незнайно защо това я стъписа. Припомни й нещо, което й убягваше.

Внезапно се сети какво й бе разказала колежката му госпожа Пиърс на погребението — че Хам бил нещо като донжуан, преди да се ожени за майка й. Прозвуча й невероятно, но госпожа Пиърс настоя, че когато се върнал от колежа, около Хам витаело нещо. Каза, че майка му го била възпитавала много строго и като малък той бил по-скоро свенлив. Ала зрелостта го променила. Учителките го обсаждали по коридорите и му поднасяли сладкиши, които готвели по цели нощи — райска пита, годежен пай и сватбени курабии. Понякога той ги канел на среща и обектът на вниманието му дни наред не оставял следи, все едно не стъпва по земята, а лети. Госпожа Пиърс спомена също, че и ученичките се влюбвали също толкова сляпо в Хам; плачели над епруветките в класната стая и оставяли кичури коса в чекмеджетата на бюрото му. Разказа й също как няколко майки на ученици скандално настояли да повишат Хам. Макар преподаването да го удовлетворявало напълно, те искали да стане директор или заместник-директор и не се свеняли да подкупват и други за каузата си.