Боен клуб [bg]

В добавка към това кандидатът трябва да носи следното:

Две черни ризи.

Два чифта черни панталони.

Един чифт тежки черни обувки.

Два чифта черни чорапи и два чифта обикновено бельо.

Едно тежко черно палто.

Това включва дрехите на гърба на кандидата.

Една бяла хавлиена кърпа.

Един армейски дюшек.

Една бяла пластмасова купа.

Докато шефът продължава да стърчи до бюрото ми, аз вземам оригиналния списък и му казвам „благодаря“. Шефът се прибира в офиса си, а аз се залавям за работа — редя си пасианси на компютъра.

След работа давам на Тайлър копията и дните си вървят. Ходя на работа.

Прибирам се.

Ходя на работа.

Прибирам се и на верандата стои някакъв мъж. Мъжът пред входната врата носи резервните черна риза и панталони в торба от амбалажна хартия. Донесъл е и последните три неща — бяла кърпа, армейски дюшек и пластмасова купа, подредени на перилата на верандата. От един прозорец на горния етаж двамата с Тайлър оглеждаме мъжа и той ми казва да го отпратя.

— Прекалено е млад — казва Тайлър.

Мъжът на верандата е господин ангелско лице, когото се опитах да размажа в нощта, когато Тайлър измисли Проекта „Разруха“. Дори и с двете насинени очи и ниско подстриганата руса коса се забелязва хубавичката му навъсена физиономия без бръчки и белези. Облечете го в рокля, накарайте го да се усмихне и ще получите жена. Пръстите на краката на господин ангел сочат входната врата, той е забил поглед в нацепените дъски с ръце, прилепени до хълбоците, с черни обувки, черна риза и черни панталони.

— Разкарай го — казва ми Тайлър. — Много е млад.

Питам колко млад е много млад?

— Няма значение — отвръща Тайлър. — Ако кандидатът е млад, му казваме, че е твърде млад. Ако е слаб — че е твърде слаб. Ако е бял — че е твърде бял. Ако е черен — че е твърде черен.

По този начин в будистките храмове са подлагали на изпитание кандидатите от хиляди години насам, казва Тайлър. Казваш на кандидата да си върви — и ако е толкова твърдо решен, че изчака три дни пред входа без храна, без подслон и насърчение, тогава и само тогава може да влезе и да започне обучението си.

И така, казвам на господин ангел, че е твърде млад, но на обяд той още е там. След обяда излизам, удрям господин ангела с метла и изритвам торбата му на улицата. От горния етаж Тайлър ме гледа как завирам метлата в ухото на хлапето, а то само си стои, после изритвам багажа му в канавката и се разкрещявам.

Чупката, крясвам му. Не чу ли? Много си млад. Никога няма да успееш, кряскам. Върни се след някоя и друга година и кандидатствай пак. Просто се махай. Разкарай се от верандата ми.

На другия ден човекът още е там. Тайлър излиза и му казва „съжалявам“. Казва, че съжалява, дето му е казал за обучението, но момчето наистина е твърде младо и ако обича, не би ли си тръгнало.