Боен клуб [bg]

Знам го, защото Тайлър го знае.

Смесвате нитроглицерина с талаш и получавате хубав пластичен експлозив. Много хора го смесват с памук и добавят английска сол за сулфат. И така става. Някои използват парафин в комбинация с нитроглицерина. За мен парафинът никога, ама никога не е вършил работа.

И така, двамата с Тайлър сме на върха на Паркър Морис Билдинг, дулото е в устата ми и чуваме трошене на стъкла. Поглеждам през ръба. Денят е облачен — дори и на тази височина. Това е най-високата сграда в света — на тази височина вятърът е винаги студен. Тук, на високото, е толкова тихо, че започваш да се чувстваш така, сякаш си някоя от онези маймуни в Космоса. Вършиш си дребната задачка, за която си обучен.

Дърпаш лост.

Натискаш копче.

Нищичко не разбираш от това, а после просто умираш.

На височина сто деветдесет и един етажа поглеждаш през ръба на покрива. Улицата долу е изпъстрена с хора — същинска парцалена черга. Стоят и гледат нагоре. Счупеното стъкло е прозорецът точно под нас. Прозорецът отнася цялата стена на сградата, после оттам изскача кантонерка колкото черен хладилник. Точно под нас кантонерка с шест чекмеджета се изсулва от нащърбеното лице на сградата и пада, въртейки се бавно, пада и става все по-малка, пада и изчезва в гъмжилото.

Някъде из сто деветдесетте и един етажа под нас космическите маймуни1 от Комитета по пакости на Проекта „Разгром“ беснеят и унищожават историята до шушка. Старата поговорка, дето винаги убиваш тези, които обичаш — ами вижте, важи и обратното.

С пистолет в устата и с дулото между зъбите, можеш да говориш само с гласни.

Остават ни последните десет минути.

Още един прозорец се пръсва — политат стъкла, пръскат се като ято гълъби, а после бюро от тъмно дърво, тикано от Комитета по пакости, изпълзява сантиметър по сантиметър от сградата. Най-накрая се катурва, плъзга се и се преобръща във вълшебен летящ предмет, който се изгубва сред тълпата.

След девет минути Паркър Морис Билдинг няма да я има. Вземате достатъчно избухлив желатин и увивате подпорните колони на каквото и да било — можете да гръмнете всяка сграда по света. Трябва да го намачкате яко и да уплътните с чували с пясък, за да избухне към колоната, а не към подземния паркинг около нея.

Тия работи — как се прави това и онова — ги няма в книгите по история.

Има три начина за приготвяне на напалм. Първи начин — смесвате равни части бензин и замразен концентрат от портокалов сок. Втори начин — смесвате равни части бензин и диетична кола. Трети начин — разтваряте сухи котешки лайна в бензин, докато сместа стане гъста.

Питайте ме как се прави нервнопаралитичен газ. О, всички тия щури бомби за коли.

Девет минути.

Паркър Морис Билдинг ще се срути, всичките сто деветдесет и един етажа — бавно, като дърво, което рухва в гората. Дървета. Можеш да бутнеш каквото си щеш. Чувствам се шантаво при мисълта, че мястото, на което стоим, ще се превърне в точица в небето.