![Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/4/boen-klub-bg-download.jpg)
Боен клуб [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-073-6
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:
В кухнята има бутилки с осемдесетградусова водка за производството на прозрачен сапун с розово мушкато и кафява захар и сапун с пачули. Отмъквам шише водка и харча за цигари личните си пари за погребение. Идва Марла. Разговаряме за растенията. Двамата с Марла се разхождаме по застланите с чакъл пътеки из калейдоскопичните зелени фигури на градината, пием и пушим. Разговаряме за гърдите й. Разговаряме за всичко освен за Тайлър Дърдън.
И един ден вестниците пишат как група мъже в черно връхлетели в един хубав квартал, в луксозен автосалон, и удряли предните брони на колите с бухалки така, че въздушните възглавници вътре да избухнат в прахоляк, а алармите на колите пищели.
В Сапунена компания „Пейпър Стрийт“ други екипи берат венчелистчета от рози, анемони и лавандула и ги опаковат в кутии с буца чиста лой, която ще абсорбира аромата им за производството на сапуни с аромат на цветя.
Марла ми разказва за растенията.
Розата, казва Марла, е естествено кръвоспиращо средство.
Някои от растенията имат имена като от некролози: Ирис, Босилек, Седефче, Розмарин и Вербена. Други като ливадника и игликата, акоруса и нарда приличат по имена на Шекспирови феи. Еленският език с неговия сладък ванилов мирис. Вещерската леска, друго природно кръвоспиращо средство.
Замбакът — дивата испанска перуника.
Всяка вечер двамата с Марла се разхождаме в градината, докато не се уверя, че Тайлър няма да се прибере и тази нощ. Вечно някоя от космическите маймуни се влачи по петите ни и подбира стръковете маточина, седефче или мента, който Марла смачква под носа ми. Хвърлен фас. Космическата маймуна минава с гребло пътеката зад нас, за да заличи всяка следа от присъствието ни.
И една нощ в една квартална градинка друга група мъже поливат с бензин всяко дърво, от дърво на дърво, и разпалват идеално горско пожарче. Пишеше го по вестниците — как прозорците на къщите през улица от пожара се стопили, а паркираните коли пърдели и клякали на стопените си гуми.
Къщата под наем на Тайлър на Пейпър Стрийт е жив организъм, мокър отвътре от потта и дишането на толкова много хора. Толкова много хора щъкат вътре — къщата се движи.
Друга нощ, когато Тайлър не се прибра, някой пробил с бургия банкомати и улични телефони, после завинтил тръбички в дупките и напълнил с помпа банкоматите и телефоните с грес и ванилов пудинг.
А Тайлър вечно го нямаше вкъщи, но след месец неколцина от космическите маймуни носеха целувката му, прогорена върху опакото на дланите им. После тези космически маймуни изчезнаха, а на верандата се появиха нови, за да ги заменят.
И всеки ден екипи от мъже пристигаха и заминаваха с различни коли. Никога не виждаш една и съща кола за втори път. Една вечер чувам как Марла казва на верандата на една космическа маймуна:
— Идвам да видя Тайлър. Тайлър Дърдън. Той живее тук. Приятели сме.
Космическата маймуна отговаря:
— Съжалявам, но вие сте… — и млъква — твърде млада, за да се обучавате тук.
— Ходи се шибай — казва Марла.
— Освен това — продължава космическата маймуна — не сте донесли вещите, които се изискват: две черни ризи, два чифта черни панталони…
— Тайлър! — пищи Марла.
— Един чифт тежки черни обувки.
— Тайлър!
— Два чифта черни чорапи и два чифта обикновено бельо.
— Тайлър!
И чувам как входната врата се затръшва. Марла не изчаква трите дни.
През повечето дни след работа се прибирам и си правя сандвич с фъстъчено масло.
Когато се прибирам, една от космическите маймуни чете на събралите се космически маймуни, насядали по целия първи етаж.
— Вие не сте прекрасна, уникална снежинка. Вие сте същата гниеща органична материя като всички останали. Ние всички сме част от една и съща купчина тор.
Космическата маймуна продължава:
— Нашата култура ни е направила еднакви. Никой вече не е бял, черен или богат наистина. Всички искаме едно и също. Индивидуално ние сме нищо.