Боен клуб [bg]

Когато Тайлър измисли Проекта „Разруха“, той каза, че целта на проекта нямала нищо общо с другите. На Тайлър не му пукаше дали ще пострадат хора или не. Целта беше всеки член на проекта да научи, че притежава власт да контролира историята. Ние, всеки от нас, можем да поемем контрола над света.

Тайлър измисли Проекта „Разруха“ в бойния клуб.

Една нощ в бойния клуб си набелязах човек, който идваше за първи път. Тази съботна нощ един младеж с ангелско лице дойде на първия си боен клуб и аз го избрах за противник. Такова е правилото. Ако идваш за първи път в бойния клуб, трябва да се биеш. Знаех го, затова си го набелязах — защото безсънието пак ме беше споходило и бях в настроение да унищожа нещо красиво.

Тъй като по-голямата част от лицето ми никога не получава шанс да заздравее, нямам какво да губя, що се отнася до външния вид. Шефът ми ме попита в работата правя ли нещо във връзка с дупката в бузата ми, която никога не заздравява. Като си пия кафето, казах му, я запушвам с два пръста да не тече.

Има една мъртвешка хватка, която оставя на човека въздух колкото да не заспи. Тази нощ в бойния клуб аз удрях „заека“ и размазах лицето на тоя прекрасен господин ангел. Първо кокалчетата на юмрука ми — като млатещ кътник, а после — стегнатият възел на юмрука ми, когато зъбите му, стърчащи през устните, охлузиха ставите ми. После хлапето се свлече немощно в ръцете ми.

По-късно Тайлър ми каза, че никога не ме е виждал да съсипвам нещо така напълно. Тази нощ Тайлър разбра, че трябва да изведе бойния клуб на по-високо ниво или да го затвори.

Докато закусвахме на другата сутрин, Тайлър каза:

— Приличаше на луд, Психарю. Къде беше?

Казах, че съм се чувствал гадно и изобщо не ми е олекнало. Никакъв кеф не получих. Може да съм претръпнал. Да съм си изградил поносимост към боя и вероятно имам нужда да се захвана с нещо по-голямо.

Същата сутрин Тайлър измисли Проекта „Разруха“.

Тайлър ме попита за какво всъщност се боря.

Онова, дето Тайлър казва, че сме били боклукът и робите на историята — точно така се чувствах. Исках да унищожа всичко прекрасно, което никога нямаше да притежавам. Да изгоря тропическите гори по Амазонка. Да изпомпам хлорофлуоровъглероди право нагоре, за да изплюскат озона. Да отворя отходните клапани на свръхтанкерите и да махна капаците на петролните кладенци в морето. Исках да избия всичката риба, която не можех да си позволя да ям, и да замърся френските плажове, които никога нямаше да видя.

Исках целият свят да достигне дъното.

Докато млатех хлапето, всъщност исках да вкарам куршум между очите на всяка застрашена панда, дето не ще да се ебе, за да спаси вида си, и на всеки кит или делфин, който се предаде и се хвърли на сухото.