Боен клуб [bg]

Това са приказките на Тайлър за нахъсване. После той отваря всички сгънати на квадрат листове в картонената кутия пред него. По този начин всеки комитет дава предложения за следващата седмица. Записват предложението в бележника на комитета. Откъсват листа, сгъват го и го слагат в кутията. Тайлър преглежда предложенията и изхвърля лошите идеи.

За всяка идея, която е изхвърлил, Тайлър слага в кутията сгънат бял лист.

После всички в комитета изтеглят по един лист от кутията. Както ми го обясни Тайлър, ако някой извади бял лист, за следващата седмица му остава само домашното.

Ако изтеглиш предложение, трябва да отидеш примерно на фестивала на вносната бира тази събота и неделя и да набуташ някой пич в химическата тоалетна. Ще получиш допълнително благоволение, ако за това те пребият. Или трябва да присъстваш на модно ревю в атриума на търговския център и да хвърляш ягодов желатин от мецанина.

Ако те арестуват — отпадаш от Комитета по нападенията. Ако се засмееш — отпадаш от комитета.

Никой не знае на кого ще се падне предложение. Никой освен Тайлър Дърдън не знае какви са предложенията, кои са приети и кои той хвърля на боклука. По-късно същата седмица можете да прочетете във вестника за неидентифициран мъж в центъра на града, който скочил на шофьора на ягуар кабриолет и набутал колата във фонтан.

Налага се да се зачудите. Дали това е предложение от комитета, което сте можели да изтеглите и вие?

Следващият четвъртък вечерта ще се оглеждате на събранието на Комитета по нападенията под единствената лампа в черното мазе на бойния клуб — и още ще се чудите кой е нахакал ягуара във фонтана.

Кой се е качил на покрива на художествената галерия и е обстрелял с топки боя рецепцията на скулптурната зала?

Кой е нарисувал пламтящата маска на демона върху Хайн Тауър?

В нощта на акцията с Хайн Тауър си представяш отбор от чиновници, счетоводители или куриери да се промъкват в офисите, в които висят всеки ден. Може би са били подпийнали, макар това да е в разрез с правилата на Проект „Разруха“. Използвали са ключове там, където са могли, спрейове с фреон, за да разбият останалите ключалки — за да могат да увиснат на тухлената фасада на сградата, да се спуснат, доверявайки се един на друг за въжетата, да се люшкат, рискувайки бърза смърт в офисите, където всеки ден усещат как животът им час по час изтича.

На другата сутрин същите тези чиновници и помощник-счетоводители ще бъдат сред тълпата с грижливо сресани глави, отметнати назад — кофти им е от безсънието, но са трезви, носят вратовръзки и слушат как тълпата край тях се чуди кой ли би го направил и как полицията крещи всички да се отдръпнат, моля, веднага, докато водата се стича от счупената задимена зеница на всяко огромно око.

Тайлър ми каза под секрет, че добрите предложения на едно събрание никога не са повече от четири, така че шансовете да изтеглиш истинско предложение, а не празен лист, са горе-долу четири на десет. В Комитета по нападенията членуват двайсет и пет човека, включително Тайлър. Всеки получава домашно: да изгуби публично в бой. И всеки член тегли предложение. Тази седмица Тайлър им каза: