Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Боен клуб [bg]
Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Боен клуб [bg]

Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:

Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш… Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А „облагите“ на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв. Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот. Тайлър е убеден, че тази радикална форма на психотерапия е единственият начин да преодолеят рамките на безцелното си съществуване и да бъдат свободни. Защото в неговия живот няма правила, граници, спирачки. Още с появата си през 1996 г. „Боен клуб“ спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието. „Боен клуб“ е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Книгата взриви световната литература и вдъхнови едноименния филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас…  
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 66
Перейти на страницу:

Сервитьор Робин Худ защитава бедните.

Това вече надскача един хотел и един келнер.

Управителят на хотел „Пресман“ много внимателно измъкна слушалката от ръката ми. Каза, че не искал повече да работя тук — не и в сегашния ми вид.

Застанал съм пред бюрото на управителя, когато питам, какво?

Тази идея не ви харесва!

И без да трепна, като продължавам да гледам управителя, засилвам юмрука на центробежния край на ръката си и с удар изкарвам прясна кръв от напуканите белези по носа си.

Без абсолютно никаква причина си спомням нощта, когато двамата с Тайлър се сбихме за първи път. Искам да ме удариш възможно най-силно.

Този удар не е чак толкова силен. Пак се удрям. Добре изглежда, с цялата тази кръв, но аз се хвърлям назад към стената, вдигам ужасен шум и чупя окачената там картина.

Счупеното стъкло, рамката, картината с цветя, кръвта са на пода, а аз се правя на шут. Какво лайно съм само. Кръвта попада върху килима, пресягам се, оставям кървави отпечатъци на чудовище по ръба на бюрото на управителя и казвам, моля ви, помогнете ми, но започвам да се кикотя.

Помогнете ми, моля.

Моля ви, не ме удряйте пак.

Подхлъзвам се пак на пода и размазвам кръв по килима. Първата дума, която ще кажа, е моля ви. Затова стискам устни. Чудовището се влачи през красивите букети и гирлянди по ориенталския килим. Кръвта капе от носа ми, стича се в гърлото и пълни устата ми, гореща. Чудовището пълзи по килима, разгорещено, и подбира мъха и праха, полепнали по кървавите му нокти. И се промъква достатъчно близо, че да сграбчи управителя на хотел „Пресман“ за ситно раирания глезен и да го каже.

Моля ви.

Кажи го.

Моля ви излиза в мехур от кръв.

Кажи го.

Моля ви.

Мехурът се пука и разпръсква кръв навсякъде.

Ето как Тайлър се освободи, за да организира бойния клуб всяка нощ през седмицата. След това се появиха седем бойни клуба, после — петнайсет бойни клуба, а още по-после — двайсет и три бойни клуба, а Тайлър искаше още. Постоянно постъпваха пари.

Моля ви, моля аз управителя на хотел „Пресман“, дайте ми парите. И пак се разкикотвам.

Моля ви.

И моля ви, не ме удряйте пак.

Вие имате толкова много, а аз нямам нищо. И започвам да катеря своята кръв нагоре по ситно раираните крака на управителя на хотел „Пресман“, който се дърпа силно, опрял ръце на перваза отзад. Дори и тънките му устни се отдръпват от зъбите.

Чудовището забива кървав нокът в колана на панталоните на управителя и се придърпва нагоре, за да се вкопчи в колосаната му риза, и обгръщам с кървави длани гладките му китки.

Моля ви. Усмихвам се, колкото да нацепя устните си.

Следва борба — управителят крещи и се опитва да махне ръцете си от мен, от кръвта ми и от разбития ми нос, мръсотията залепва по кръвта върху двама ни и тъкмо тогава, в нашия най-прекрасен миг, охранителите решават да влязат.

16.

Във вестника днес пише как някой проникнал с взлом в офисите между десетия и петнайсетия етаж на Хайн Тауър, промъкнал се навън през прозорците, изрисувал върху южната стена на сградата ухилена пететажна маска и запалил пожари — и прозорците в центъра на двете грамадни очи пламтели, огромни, живи и неизбежни над града призори.

На снимката на първа страница лицето е сърдита тиква, японски демон, дракон на алчността, увиснал в небето, а пушекът е вежди на вещица или дяволски рога. А хората реват, отметнали глави назад.

Какво ли означава това?

И кой ли би го направил? Дори след като пожарът угасна, лицето си остана там и беше още по-зле. Празните очи като че ли следяха всекиго по улицата, но в същото време бяха мъртви.

Такива неща се появяват във вестниците все по-често и по-често.

Разбира се, като прочетеш това, веднага ти се иска да разбереш дали е част от Проекта „Разруха“.

Във вестника пише, че полицията не разполага с никакви реални следи. Младежки банди или извънземни — който и да е бил, е можел да умре, докато пълзи по первазите и виси от прозорците със спрейове с черна боя в ръцете.

Дали е бил Комитетът по пакостите или Комитетът по палежите? Великанското лице вероятно е било домашното им за миналата седмица.

Тайлър сигурно знае, но първото правило на Проект „Разруха“ е: не задавай въпроси за Проект „Разруха“.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)