Кървави книги (Том 6) [bg]

Изненада се, че не знае за белега й само защото беше започнала да вярва, че тази близост се е зародила още на операционната маса, когато на два пъти бе попадала в обятията му и два пъти хирурзите я бяха изтръгвали от тях. Но може би защото не беше сантиментален, просто бе забравил за тази първа среща. Каквато и да бе причината, той изглеждаше разочарован, когато свали роклята й, и за един кратък миг й се стори, че може би ще я отблъсне. Но този момент отмина; ръката му се плъзна по корема й и надолу по белега.

— Прекрасен е — каза Кавана.

Илейн беше щастлива.

— Едва не умрях под упойка — каза му тя.

— Щеше да е голяма загуба — рече той, докато галеше тялото й и мачкаше гърдите й. Това като че ли го възбуди, защото когато заговори отново, гласът му беше по-гърлен. — Какво ти казаха те? — попита я, докато галеше меката ямичка между ключиците. От месеци никой не я беше докосвал така, с изключение на стерилните ръце на хирурга; нежността му я накара да потрепери. Така се бе потопила в насладата, че пропусна да отговори на въпроса му. Той попита отново, като я галеше между краката: — Какво ти казаха?

Задъхвайки се от нетърпение, тя отговори:

— Оставиха ми номер, на който да се обадя. За да може да ми помогнат…

— Но ти не искаш помощ?

— Не — рече задъхано тя. — За какво?

Видя смътно усмивката му, защото й се искаше да затвори плътно очи. Външността му изобщо не можеше да я възбуди; в дегизировката му имаше много неща (като папийонката, например), които намираше за абсурдни. Но със затворени очи можеше да забрави подобни дребни детайли; можеше да свали обвивката му и да си го представи чист. Когато си мислеше за него по този начин, умът й танцуваше.

Кавана отдръпна ръцете си; Илейн отвори очи. Той се занимаваше с колана си. Някой извика от улицата. Главата му рязко се завъртя към прозореца; тялото му се напрегна. Внезапната му загриженост я изненада.

— Всичко е наред — каза тя.

Мъжът се наведе към нея и притисна ръка върху гърлото й.

— Тихо! — нареди й той.

Тя се взря в лицето му; беше започнал да се поти. Разговорите на улицата продължиха още няколко минути; просто двама закъснели комарджии си пожелаваха лека нощ. Едва сега той осъзна грешката си.

— Стори ми се, че чух…

— Какво?

— Стори ми се, че ме викат по име.

— Кой би го направил? — попита нежно тя. — Никой не знае, че сме тук.

Той отмести поглед от прозореца. Цялата решителност внезапно се беше изцедила от него; след мигновения страх чертите на лицето му бяха някак увиснали. Изглеждаше почти глупаво.

— Много са близко — рече той. — Но не успяха да ме открият.

— Близко?

— Като дойдоха при теб. — Кавана положи глава върху гърдите й. — Толкова близо.