Кървави книги (Том 6) [bg]

Точно на едно от тези кръстовища Лион Уайбърг улови погледа на човека в червен костюм. Тълпата мъртъвци тласна Уайбърг напред и едва когато се приближи, той осъзна грешката си. Мъжът не носеше костюм. Не носеше дори кожата си. Но това не беше Макнийл — момчето отдавна беше минало по този път. Беше някакъв съвсем различен одран човек. Уайбърг тръгна редом с него и двамата се разговориха. Одраният човек му разказа как е стигнал до това състояние; за заговорите на своя зет и за неблагодарността на дъщеря си. На свой ред Лион му разказа за последните си мигове.

Изпита огромно облекчение от разказването на историята. Не защото искаше да бъде запомнен, а защото просто се освободи от нея. Този живот, тази смърт вече не му принадлежаха. Очакваха го други дела, както и всички останали. Пътища, които да измине; красоти, от които да се опие. Уайбърд почувства как хоризонтът се разширява. Усети как въздухът става по-лек.

Казаното от момчето беше истина. Мъртвите си имат пътища.

Само живите са изгубени.