Кървави книги (Том 6) [bg]

Тя наблюдаваше иззад загражденията: кръстенето и колениченето на поклонниците; колоната от мъже в защитни костюми, които се изсипваха иззад завесата; тънкият дим от дезинфектантите, които изпълваше въздуха с мирис на горчив тамян.

Друг зяпач разпитваше един от полицаите.

— Защо са тия костюми?

— В случай, че е заразно — беше отговорът.

— След всичките тези години?

— Не знаят какво има вътре.

— Болестите не са трайни, нали?

— Това е чумна яма — отвърна полицаят. — Просто проявяват предпазливост.

Илейн слушаше размяната на реплики и езикът я сърбеше да си отвори устата. С няколко думи можеше да им спести изследването. Все пак бе живото доказателство, че каквато и чума да бе унищожила семействата в криптата, тя вече не беше заразна. Беше дишала въздуха вътре; беше докосвала оная загниваща плът и от години не се бе чувствала по-здрава. Но те нямаше да й благодарят за разкритията, нали? Бяха твърде погълнати от ритуалите си; може би дори бяха въодушевени от разкриването на подобни ужасии, вълнението им се подклаждаше от възможността тази смърт да е все още жива. Нямаше да постъпи толкова нечестно и да попари ентусиазма им с признанието за собственото си изключително здраве.

Вместо това обърна гръб на свещениците и техните ритуали, на мириса на тамян във въздуха, и започна да се отдалечава от площада. Когато се откъсна за миг от мислите си, тя зърна позната фигура, която да наблюдаваше от ъгъла на съседната улица. Щом го видя, той бързо се извърна настрани, но тя не можа да не разпознае Кавана. Повика го по име и отиде до ъгъла, но той бързо се отдалечаваше от нея с наведена глава. Повика го отново и този път мъжът се обърна — със залепена на лицето фалшива изненада — и тръгна обратно към нея, за да я поздрави.