Крайбрежната чайна [bg]

— Elles sont tres belles — заяви Серафин и вдигна платното със слона, за да го разгледа по-отблизо. — Избрала е прекрасни цветове, нали?

— Оui— violet, rose etjaune… — Зоуи превключи без усилие от английски на френски, докато описваше картината, и дори сякаш не забеляза, когато Серафин я заговори на родния й език.

— Къде рисуваше майка ти?

— Имаше си стая близо до конюшнята — казваше, че светлината е добра. Така казваше, но ние с татко знаехме, че е, защото можеше да вижда конете от там. Тя беше най-щастлива, когато е близо до тях… — Зоуи замълча, след което продължи.

— Maman рисуваше, докато татко се грижеше за мен. Понякога отиваше в тази стая, след като заспях. От спалнята си виждах светлината в прозореца й.

— Къде намери тези картини?

— В една кутия под леглото ми. Не исках да ги окачвам, когато пристигнахме тук. Но може би сега… — тя сведе поглед и за момент Серафин си помисли, че ще се разплаче. Но вместо това, тя се обърна и поклати решително глава. — Мисля, че съм готова.

— Точно така. Защо да не го направим сега?

— Добре — каза Зоуи и стана. — Ще ми помогнеш ли? Татко държи чука под мивката.

— Да вървим.

Час по-късно двете картини бяха закачени на стената на Зоуи — малката къщичка над тоалетката, а слонът — до леглото й. След първия им разговор за Мариан Серафин се изненада колко бързо Зоуи се отвори за нея. Сякаш имаше резервоар на емоции, който чакаше правилния човек да се потопи в него. Студенината беше изчезнала и отстъпила място на топлина. Беше се случило нещо, което тя си мислеше, че е невъзможно — Зоуи се отваряше за нея.

— Малко е бебешко, нали? — каза Зоуи, като докосна хобота на слона. — Но не ми пука.

— Мисля, че е прекрасно — заяви Серафин и поизправи леко рисунката.

— Бях малка, когато я нарисува.

Зоуи седна на леглото си и издърпа една от лилавите сатенени възглавници в скута си.

— Ти обичаш ли да рисуваш? — попита Серафин.

— Да — Зоуи вдигна рамене. — Не съм много добра обаче.

— Обзалагам се, че си. Видя ли, че има още едно място? — тя посочи празната част на стената до вратата.

— Мислиш ли, че трябва да нарисувам нещо?

— Да. Имаш боички, нали?

Зоуи кимна.

— Нарисувай нещо, каквото искаш.

— Искам да направя рисунка на майка ми. Както аз си я спомням.