Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Не получи никакъв отговор на въпроса — Пола се беше навела смирено, а Арвардан се озърташе любопитно. Имперският офицер не откъсваше поглед от тях. Нареди с рязък глас:
— Проверете дали не са заразени.
Един от офицерите, със значката на Имперския Медицински Корпус, се приближи към тях и извърши проверката, без да си дава труда да бъде особено внимателен. Той пъхна облечените си в плътни ръкавици ръце под мишниците им и дръпна встрани устните на заподозрените, за да прегледа състоянието на устната кухина.
— Никакви следи от зараза, лейтенант. Ако наистина са се намирали в опасна среда днес следобед, досега първите външни симптоми щяха да са на лице.
— Хъмм. — Лейтенант Клауди свали прозрачната сфера и пое глътка „чист“ земен въздух. Пъхна сферата под лявата си мишница и запита сурово:
— Как се казваш, земна жено?
Не само тонът, но и изразът звучеше необичайно грубо и презрително, но Пола не изрази с нищо възмущението си.
— Пола Шект, сър — отвърна почти шепнешком тя.
— Документите!
Тя пъхна ръка в джоба на бялото си сако и извади розов калъф.
Офицерът го дръпна, разтвори го и го разгледа на светлината от джобното си фенерче. Сетне го хвърли обратно. Калъфът тупна на пода и Пола се наведе, за да го прибере.
— Стани! — нареди й офицерът и ритна ядно с крак калъфа. Пола дръпна уплашено ръка, а лицето й пребледня мигом.
Арвардан сбърчи вежди и реши, че е дошло време да се намеси.
— Я чакайте малко… — поде той.
Лейтенантът се извърна към него и лицето му се изкриви в злобна гримаса.
— Какво каза, туземецо?
Пола побърза да застане между тях.
— Моля ви, сър, този човек няма нищо общо със случилото се днес. Никога досега не съм го виждала…
Лейтенантът я блъсна встрани.
— Та попитах, какво каза туземецо?
Арвардан му отвърна с хладен поглед.
— Казах, я почакайте малко. Освен това, възнамерявах да добавя, че не никак не ми харесва начинът, по който се отнасяте с тази млада жена и да ви посъветвам да си подобрите маниерите.
Беше твърде разгневен, за да коригира погрешната представа на лейтенанта за своя планетарен произход.
Лейтенант Клауди се усмихна, но в очите му не се четеше доброжелателност.
— Къде си расъл досега, туземецо? Не знаеш ли, че трябва да се обръщаш със „сър“, когато разговаряш с човек? Май не са ти показвали мястото, а? Отдавна не съм имал късмета да науча на обноски някоя едра горила като теб. Ей сега ще ти дам да се разбереш…
Той замахна с бързината на змия и зашлеви разтворената си длан през лицето на Арвардан — веднъж, два пъти, три пъти. Арвардан отстъпи изненадан и в следния миг долови оглушителен тътен в ушите си. Той се пресегна и сграбчи ръката на офицера. Лицето на другия се изкриви от изненада…
Бел размърда без особено усилие яките си мускули.
Лейтенантът се стовари шумно на земята, сферата отскочи и се разби в паважа. Военният остана да лежи, а Арвардан се надвеси над него със свирепа усмивка. Той изтупа ръце и каза:
— Още някой копелдак, който си мисли, че може да тренира шамари с лицето ми?
Но сержантът вече бе насочил към него своя невронен камшик. В мига, когато натисна спусъка, от дулото изскочи виолетова светкавица и облиза тялото на едрия археолог.
Непоносима болка изригна във всички мускули на Арвардан и той се свлече безсилно. Миг по-късно, напълно парализиран, той изгуби съзнание.
Когато най-сетне Арвардан изплува от мъглата, първото което почувства, бе приятната хладина на челото си. Опита се да отвори очи, само за да установи, че клепачите му се държаха, сякаш бяха прикачени с ръждясали панти. Остави ги на мястото им и бавно, сантиметър по сантиметър, се зае да вдига дясната си ръка към лицето си.
Мека, влажна кърпа, притискана от нечия нежна длан…
С мъка отвори едно око и се помъчи да надзърне отвъд мъглата.
— Пола… — рече той.
В отговор се разнесе тих, радостен вик.
— Да. Как се чувствате?
— Като умрял — изхърка той. — Само че, без да изгубя усещанията си за болка… Какво се случи?
— Откараха ни под конвой във военната база. Преди малко тук беше полковникът. Претърсиха ви… не зная още какво щяха да направят с вас, ако не бяхте в… о, господин Арвардан, не биваше да удряте лейтенанта. Мисля, че му счупихте ръката.
Измъчена усмивка се появи на лицето на Арвардан.
— Добре! Жалко, че не успях да му прекърша и врата.
— Но за съпротива на Имперски офицер ви чака сурово наказание! — прошепна ужасено тя.
— Така ли? Ще видим.
— Шшшт. Връщат се отново.