Опасна мисия в Тексас

Пени носеше бялата рокля от еленова кожа, с която Спър я бе видял и преди. Косата й бе измита и прилежно сресана и се спускаше по раменете й като златен водопад. В първия момент бащата и дъщерята не бяха в състояние да разменят дори дума и просто стояха прегърнати. По страните на Пени се стичаха радостни сълзи.

Вождът на индианците каза на Спър, че белият жребец бил най-хубавият кон на Вървящата птица, вождът на друга група команчи, чиито лагер е на три дена път на север. Вървящата птица винаги се хвалел какъв чудесен боен кон има и че би могъл да надбяга всеки друг в околността. Вървящата птица бил приятел на Уонтъби от детството, а освен това и негов братовчед.

Уонтъби каза още, че е нещо изключително един бял мъж да открадне конете на цяла група индианци и Спър би трябвало да се гордее с това, а Вървящата птица никога не ще може да го преживее. Спър му отвърна, че индианските коне са на разположение на Уонтъби и той може да прави с тях каквото си иска, но все пак се осмелява да предложи на вожда да даде осемте коня, които са в повече, на Седящата катерица за това, че той се би храбро с него, а освен това Спър искаше с този подарък да компенсира болката, която му бе причинил. За момент Уонтъби се намръщи, след това кимна в знак на съгласие. Той извика Седящата катерица, който беше сред група воини, и започна да му говори нещо бързо и рязко. Седящата катерица възкликна от изненада и удоволствие, приближи се тичешком до Спър и като се усмихваше най-сърдечно, го потупа два пъти по рамото. След това се обърна и се втурна да види конете си.

Някои от команчите се скупчиха край конете на каубоите, тъй като искаха да разгледат както животните, така и седлата им. Повечето от тях никога не бяха виждали истинско седло, затова бяха много любопитни. Един от каубоите улови стремената на коня си и го яхна само за да покаже на индианците как се прави това. Те изръмжаха доволно и се засмяха, като клатеха глави.

Сенаторът се приближи до Спър, като все още държеше ръката на Пени.

— Мисля си дали не е време да изчезваме оттук, докато са все още приятелски настроени към нас — заяви сенаторът.

— Толкова се радвам, че се върна за мен! — обърна се Пени към Спър. Красивото й лице сияеше, а Спър си помисли, че е видял нещо повече от благодарност в погледа й. Той кимна.

— Бих казал, че имате изключителен късмет, мис Уолингтън.

— Благодаря. Ще настоявам татко да каже на президента да ви връчи медал плюс солидна сума като възнаграждение.

Спър се засмя.

— Не мисля, че генералът ще остане много доволен от това.