Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Имам предвид, че щеше да е дяволски трудно да намерим начин да ви вмъкнем в къщата, докато сега ще си влезете като на парад под името на оня стихоплетец. Страхотно!
— Ако — рече Смит, разглеждайки го търпеливо през монокъла си — ви се струвам в недостатъчна степен заразен от вашия ведър оптимизъм, отдайте го на факта, че нямам и най-бегла представа за какво говорите. Не бихте ли могли да ми дадете едно-две напътствия? Какво например очаквате да сторя с огърлицата на вашата леля в случай, че се съглася да я отчуждя?
— Ами, просто ще ми я дадете.
— Разбирам. А вие на свой ред какво ще правите с нея?
— Ще я връча на чичо си.
— А той на свой ред?
— Вижте какво — рече Фреди. — Май ще е най-добре да започна от самото начало.
— Превъзходно хрумване.
Поради скоростта, с която сега се придвижваше влакът, провеждането на разговора по друг начин освен с гръмовен тон, бе трудно. Ето защо Фреди се приведе напред, докато устните му почти докоснаха ухото на Смит.
— С две думи нещата стоят така. Моят чичо, старият Джо Кийбъл…
— Кийбъл? — промърмори замислено Смит. — Чудно защо това име ми звучи толкова познато.
— Ама ако ще ме прекъсвате… — изпротестира Фреди.
— Простете.
— Чичо Джо има доведена дъщеря. Тя се казва Филис и преди известно време взе, че се омъжи за някой си Джаксън…
Смит не прекъсна повече разказвача, но изразът на задълбочен интерес върху лицето му се усилваше с всяка изминала минута. Накрая той го потупа насърчително по рамото.
— Да разбирам ли след всичко това, че едно от последствията на този обир, в случай че излезе успешен, ще бъде да се поставят делата на семейство Джаксън върху непоклатима финансова основа?
— Абсолютно.
— И не съществува опасност — ако ме извините за израза — вие сам да се лепнете като пиявица за плячката и да я използвате за задоволяване на едни или други свои разточителни привички?
— В никакъв случай. За услугата чичо Джо ще ми даде… ъъ… ще ми даде, сещате се, определена скромна сума. Планът е следният. Вие задигате огърлицата и я предавате на мен. Аз я прехвърлям към чичо Джо, който я скатава някъде за момента. Вдига се шум до небесата и чичо Джо се прави на мъж, като заявява на леля Констанс, че ще й купи нова огърлица на мястото на предишната. Тогава вади камъните от старата огърлица, поръчва да изработят с тях друга и я връчва на леля Констанс. Все едно, че диамантите са нови, ако следите мисълта ми. Тогава тегли един чек за двадесет хилядарки, които леля Констанс, естествено, си мисли, че са за новата огърлица, и си ги къта в малка сметчица за лични нужди. Дава оттам парите на Филис и всички са щастливи и доволни. Леля Констанс си има нова огърлица, Филис си има пари и не се е случило нищо друго освен, че общият влог на чичо Джо и леля Констанс е получил лека пробойна. Ясно?
— Ясно. Макар че човек като нищо може да се уплете с всичките тия огърлици. Да, сега всичко ми е ясно, другарю Трипуд, и веднага ще ви отговоря, че можете изцяло да разчитате на моето съдействие.
— Значи ще го направите?
— Ще го направя.
— Естествено — вмъкна неловко Фреди, — ще се погрижа и вие да получите своя дял. Да речем, едно…
Смит махна протестиращо с ръка.
— Скъпи другарю Трипуд, нека не оскверняваме този радостен случай с груб материализъм. Що се отнася до мен, услугата ще бъде безплатна.
— Какво! Но слушайте…
— Всяка подкрепа, която мога да окажа, ще почива върху напълно безкористни подбуди. Единствено нежеланието да ви прекъсвам ме възпря да спомена и по-рано, че другарят Джаксън е мое другарче от невръстно детинство и че Филис пролива връз моя живот онези няколко снопа слънчева светлина, които сгряват безрадостното ми битие. Отдавна лелея желанието да сторя нещо, с което да облекча нелекия им жребий и сега, когато възможността ми се предоставя, аз съм очарован и възхитен. Вярно, че не съм богат — чувам, че банкерът ми получавал колики при всяко споменаване на моето име, но и не съм изпаднал дотам, че да очаквам възнаграждение, задето съм оказал на един стар приятел елементарния жест да открадна някаква си диамантена огърлица.
— Господи, направо да не повярва човек!
— Да не повярва човек какво, другарю Трипуд?
— Дето познавате Филис и мъжа й.
— Да, без съмнение. Но е самата истина. Неведнъж и дваж в неделни вечери съм споделял оскъдното студено говеждо на трапезата им и съм ви безкрайно задължен за предоставения шанс да им се отплатя за гостоприемството. Благодаря ви!
— О, няма защо — отвърна Фреди, леко зашеметен от това красноречие.
— Дори ако нашето малко начинание срещне провал, споменът, че съм сторил всичко по силите си за младото семейство, ще ми бъде огромна утеха, докато излежавам присъдата си. Той ще ме ободрява. Надзирателите ще се скупчват пред вратата на моята килия, за да ме слушат как пея отвътре. Моят дресиран плъх ще се чуди защо си свирукам, докато обира огризките от тенекиената ми паничка. На неделните служби в параклиса ще извисявам глас по начин, който ще наелектризира белите коси на свещеника. Но всичко това е в случай, че нещо се обърка и аз бъда, както мисля, че се казва на технически език, „закопчан“. Казвам „ако“ — рече Смит, вперил тържествен взор в своя събеседник, — при все че нямам ни най-малкото намерение да бъда закопчан, зашит или защипан. Досега не съм се занимавал по-нашироко с престъпна дейност, но нещо ми подсказва, че ще се справя достойно. С нетърпение и увереност предвкусвам една чиста изпипана кражба. А сега, другарю Трипуд, ще ви помоля да ме извините, докато поблъскам чело о тия вредоносни куплетчета на нашия скъп господин Мактод. Съдейки по беглия поглед, който им хвърлих, май не правят никакъв логически смисъл. Според мен момчето не е съвсем редовно. Случайно да проумявате фразата „През бледоликата парабола на Радостта“? Не? Така и подозирах. Е, засега ще се сбогувам с вас, другарю Трипуд. Ще ви помоля да се оттеглите в своето ъгълче.