Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Засега ще отметнем мотива за това престъпление с голяма въпросителна — каза той. — Ще се заемем по-подробно с него, след като се срещнем с колегите. Което означава, че ни остава да обсъдим средствата.
— Което ни връща право към финансовата страна — каза Монк. — Операцията е била добре планирана и бързо изпълнена. Дори само по броя на извършителите си личи, че е струвала скъпо. Зад кражбата се крият пари.
— Пари и ниво на технология, което не разбираме — каза Кат.
Монк кимна.
— Ами онова странно злато в нафората?
— Моноатомно злато — измърмори Кат и изкриви устни. Грей си представи електрода със златното покритие. В папките им имаше щедро количество данни за странното злато, събрани от лаборатории по целия свят — Бритиш Еърд, Аргон Нашънъл Лаборътрис, лабораториите на „Боинг“ в Сиатъл, института „Нилс Бор“в Копенхаген.
Прахът не беше обикновен златен прах — ситно стрито метално злато. А съвсем ново агрегатно състояние на златото, класифицирано като м-състояние. Вместо вещество с обичайната метална матрица белият прашец представляваше злато, разбито до отделни атоми. Моноатомно, или м-състоя-ние. Доскоро учените не бяха подозирали, че златото може да се превръща, по естествен или изкуствен начин, в инертен елемент.
Но какво означаваше всичко това?
— Добре — каза Грей, — всички изчетохме материалите. Хайде да споделим впечатленията си по този въпрос и да видим дали няма да изскочи нещо.
Пръв се обади Монк:
— Първо, този номер може да го прави не само златото. Не бива да забравяме това. Изглежда, че всички преходни метали от периодичната таблица — платина, родий, иридий и други — също могат да се разтварят по този начин.
— Не се разтварят — каза Кат и сведе поглед към папката с фотокопираните статии от „Платинум Металс Ривю“, „Сайънтифик Америкън“и дори „Джейнс Дифенс Уикли“, списанието на великобританското министерство на отбраната. Гледаше я така, сякаш я сърбят пръстите да я отвори.
— Терминът е „деагрегиране“ — продължи тя. — Металите в м-състояние се разпадат на индивидуални атоми и на микрогроздове. От физична гледна точка, това състояние се поражда, когато електроните с различен поляритет се слеят около ядрото на атома и в резултат всеки атом губи химическата си реактивност със съседа си.
— Искаш да кажеш, че се разлепват един от друг. — В очите на Монк затанцуваха весели пламъчета.
— Грубо казано — да — каза Кат. — Точно тази липса на химична реактивност кара метала да изгуби мателическия си вид и да деагрегира до прах. Прах, който не се засича от обикновеното лабораторно оборудване.
— А, така значи… — измърмори Монк.
Грей му се намръщи и Монк сви рамене. Грей знаеше, че приятелят му нарочно се прави на тъп.
— Според мен — продължи Кат, в неведение за разменените погледи, — това означава, че извършителите са знаели за тази липса на химическа реактивност и са разчитали златният прах така и да не бъде открит. Това е била втората им грешка.
— Втората? — попита Монк.
— Оставили са един очевидец жив. Онзи младеж, Джейсън Пендълтън. — Кат отвори папката. Все пак накрая не устоя на изкушението. — Да се върнем на златото. Какво ще кажете за тази статия върху свръхпроводимостта?
Грей кимна. Трябваше да й го признае — беше уловила този най-интересен аспект на металите в м-състояние. Дори Монк я погледна с уважение.
Кат продължи:
— Макар прахът да се отчита като инертен от уредите за анализ, атомното състояние съвсем не е нискоенергично. Изглежда, всеки атом пренасочва енергията, използвана преди деагрегирането, за реакция със съседния атом навътре в себе си. Тази енергия деформира атомното ядро, раздува го в издължена форма, позната като… — Тя плъзна пръсти по статията. Грей забеляза подчертаните с жълт маркер редове.
— Асиметрично състояние с голяма скорост на осово въртене — цитира тя. — От физиката е известно, че такива атоми с голяма скорост на въртене могат да си предават енергия без почти никаква енергийна загуба.
— Свръхпроводимост — сериозно каза Монк.
— Въведената в свръхпроводник енергия продължава да тече през материала, без да губи от силата си. Съвършеният свръхпроводник би позволил на енергията да протича безкрайно, до края на самото време.
Тримата се умълчаха; всеки разсъждаваше върху множес-твото усложнения, произтичащи от такава възможност. Най-накрая Монк се протегна.