Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Само сред долните?
— Аристокрацията била пощадена. И докато изкоренявал с огън и меч мистичните вярвания сред селското население, императорът създал тайно общество сред членовете на кралските европейски фамилии, общество, посветено на алхимични, и мистични цели. Ординис Драконис. Императорският Драконов двор. Той съществува и до ден днешен. Но има много секти в различните страни; някои са мирни, по-скоро като братства с акцент върху церемониите, други обаче са се изродили и имат опасни водачи. Мога да се хвана на бас, че ако си имаме работа с Драконовия двор, то в основата е някоя от онези побеснели подсекти.
Рейчъл инстинктивно превключи на режим разпит. „Опознай врага си“.
— И каква е целта на тези по-опасни секти?
— Като аристократи, техните крайни в убежденията си лидери вярват, че те и членовете на култа им са истинските и избрани водачи на човечеството. Че са родени да управляват по силата на чистата си кръв.
— Хитлеровият синдром на чистата раса от господари. Той кимна.
— Но те се стремят и към нещо повече. Не само към короната. Стремят се и към всички форми на древно познание, за да осъществят каузата си за доминация и апокалипсис.
— Да пристъпят там, където дори Хитлер се е побоял да отиде — измърмори Рейчъл.
— Основно си придават важност, като междувременно манипулират отделни политици зад було от тайнственост и ритуали. Работят с такива елитарни групи като американската „Череп и кости“и Билдербергерите в Европа. Сега обаче някой е пристъпил към открито действие и пролива кръв.
— И какво означава това? Вуйчо й поклати глава.
— Боя се, че въпросната секта е открила нещо много важно, нещо, което ги е накарало да изпълзят от дупката си и да излязат на открито.
— А жертвите?
— Предупреждение към Църквата. Също като нападенията срещу нас. Едновременните опити за убийство днес не може да са съвпадение. Трябва да са били наредени от Драконовия двор, с цел да ни забавят и изплашат. Не може да е съвпадение. Дворът, или отделна негова фракция, в момента се зъби предупредително на Църквата, отърсва се от кожата, която е носил векове наред.
— Но с каква цел? Вуйчо й въздъхна.
— За да постигнат мечтата на всеки безумец. Рейчъл го гледаше.
Той й отговори с една дума:
— Армагедон.
16:04 източно време
Над Атлантика
Грей разклати чашата си и ледчетата изтракаха.
Кат Брайънт го погледна — седеше от другата страна на луксозната кабина на частния самолет. Не каза нищо, но навъсеното й чело говореше красноречиво. Беше се съсредоточила върху досието на мисията — за втори път. Грей вече го беше изчел от кора до кора. Не виждаше смисъл да го чете пак. Вместо това се беше загледал в сиво-синята плоча на Атлантическия океан и се мъчеше да отгатне защо са го насадили за командир на тази мисия. На петнайсет хиляди метра височина още не беше стигнал до отговора.
Стана и отиде до тежкия махагонов бар. Отново поклати глава при вида на разсипническия лукс — кристал, орех без дори един чеп, кожена тапицерия. Приличаше на тежкарска английска кръчма.
Но поне познаваше бармана.
— Още една кола? — попита Монк. Грей остави чашата си на бара.
— Май си стигнах лимита.
— Слаба ракия си ти — измърмори приятелят му.
Грей се обърна към кабината. Баща му веднъж беше казал, че да изиграеш ролята означава, че вече наполовина си я възприел като втора кожа. Разбира се, той имаше предвид каскадьорските изпълнения на Грей като общ работник на една петролна сонда под собствения му надзор. Тогава Грей беше само на шестнайсет и прекарваше лятото под жаркото слънце на Тексас. Работата беше тежка, а в същото време повечето му приятели от гимназията прекарваха ваканцията по плажовете на остров Саут Падре. Думите на баща му още звънтяха в главата му. „За да станеш мъж, първо трябва да се правиш на мъж“.
Може би същото важеше и за лидерството.
— Така, достатъчно с литературното четене — каза той, за да привлече погледа на Кат. Извърна глава и към Монк. — А колкото до теб, мисля, че вече изследва до дъно съдържанието на бара.