Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Монк сви рамене и мина в средната част на кабината.
— Остават ни по-малко от четири часа полет — каза Грей. С този самолет, „Сайтейшън X“ по поръчка, който летеше със скорост съвсем малко по-ниска от скоростта на звука, щяха да кацнат в два през нощта по германско време. — Предлагам всички да поспим, колкото можем. Пристигнем ли, време за сън няма да има.
Монк се прозя.
— Не е нужно да повтаряш, командире.
— Но преди това да си сверим бележките. А такива не липсват.
Грей посочи седалките. Монк се тръшна с готовност. Грей седна от другата страна на масата, срещу Кат.
Познаваше Монк още откакто постъпи на служба в Сигма, но капитан Катрин Брайънт си оставаше неизвестна величина. Толкова беше затънала в обучението си, че малцина в Сигма я познаваха добре. Беше си спечелила известна репутация след постъпването си в Сигма и това кажи-речи беше всичко, което се знаеше за нея. Един техен колега я беше описал като ходещ компютър. Неизвестните около нея придобиваха допълнителна загадъчност и заради миналото й като агент в разузнавателните служби. Отговаряла за черните операции, така се говореше по коридорите. Но никой не знаеше нищо със сигурност. Миналото й изискваше ниво за достъп до секретна информация, каквото дори колегите й в Сигма не притежаваха. Тази секретност само я изолираше допълнително от мъжете и жените, които бяха израствали във военната йерархия в групи, екипи и взводове.
Грей си имаше личен проблем с миналото й. Имаше си собствени причини да не харесва агентите от разузнаването. Те работеха далеч от бойното поле, по-далеч дори от пилотите на бомбардировачи, но работата им можеше да е по-смъртоносна от тази на пилотите. Грей имаше кръв по ръцете си заради грешки на разузнаването. Невинна кръв. И не можеше да се отърси от недоверието си към тях.
Гледаше Кат. Зелените й очи бяха сурови. Цялото и тяло изглеждаше някак колосано. Той изтласка встрани мислите за миналото й. Сега тя беше член на неговия екип.
Пое си дълбоко дъх. Беше й водач в крайна сметка.
„Играй ролята…“ Окашля се. Време беше да се хващат за работа. Вдигна един пръст.
— Така. Първо, какво знаем? Отговори Монк — напълно сериозно.
— Не много.
Кат запази безизразна физиономия.
— Знаем, че извършителите по някакъв начин са свързани с култ или тайно общество, известно като Кралския драконов двор.
— Това е все едно да кажеш, че са свързани с кришнарите — възрази Монк. — Групата се държи в сянка и параметрите й са крайно неясни. Всъщност нямаме никаква представа кой се крие зад всичко това.
Грей кимна. Бяха им пратили информацията по факс, след като самолетът излетя. И което беше още по-притеснително, научили бяха за нападение срещу ватиканските си колеги. Това също трябваше да е дело на Драконовия двор. Но защо? В що за обвита с тайнственост военна зона щяха да се озоват след няколко часа? Трябваха му отговори.
— Нека да раздробим тогава цялото — каза Грей и си даде сметка, че говори като директор Кроу. Другите двама го гледаха с очакване. — Той се изкашля пак да си прочисти гърлото. — Да се върнем към основните неща. Средство, мотив и възможност.
— Възможност не е липсвала — каза Монк. — Ударили са след полунощ. Когато улиците са почти празни. Защо обаче не са изчакали да се изпразни и катедралата?
— За да пратят послание — отговори Кат. — Удар срещу Католическата църква.
— Не можем да правим такова заключение — възрази Монк.
— Погледни по-широко. Може да е било хитрост. С цел да тласне разследването в погрешна посока. Извършваш едно толкова кърваво престъпление и цялото внимание се съсредоточава натам, така че никой да не си блъска главата с незначителната кражба на торба прашни кости.
Кат не изглеждаше убедена, но нея трудно можеше да я разбере човек. Не издаваше нищо, точно както я бяха обучавали.
Грей сложи точка на спора:
— Във всеки случай и засега поне, въпросът за възможността не ни подсказва кой е извършител на убийствата. Да минем на мотива.
— Защо са откраднали костите? — каза Монк. — Може пък да поискат откуп за тях от Католическата църква?
Кат поклати глава.
— Ако е само заради парите, са щели да вземат и златната мощехранителница. Значи трябва да има нещо друго, свързано с костите. Нещо, за което ние не знаем. Така че може би ще е най-добре да оставим тази нишка на ватиканските си колеги.
Грей се намръщи. Все още му беше странна мисълта, че ще работи с организация като Ватикана, институция, построена върху тайни и религиозни догми. Беше възпитан като римокатолик и макар вярата му още да беше силна, случвало се бе да изучава и други религии и философии — будизъм, даоизъм, юдаизъм. Научил беше много, но проучванията не му бяха дали отговор на един въпрос — какво точно търси?