Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Свещеникът мина през полицейския кордон около катедралата, каза нещо на един от двамата постови, чиято задача беше да държат любопитните настрани от местопрестъплението, после поведе тримата през заграждението.
— Капитан Брайънт — каза монсеньорът с топла усмивка. — Въпреки трагичните обстоятелства много се радвам да ви видя отново.
— Благодаря ви, професоре — каза Кат със също толкова искрена усмивка, която смекчи чертите й.
— Моля те, казвай ми Вигор.
Влязоха в преддверието на катедралата. Свещеникът затвори вратата и я заключи. После огледа внимателно двамата придружители на Кат.
Грей почувства осезаемо тежестта на погледа му. Свещеникът беше висок почти колкото него, но по-слаб и жилест. Посребрената му коса беше пригладена назад и се закъдряше зад ушите. Имаше спретнато подрязана козя брадичка и беше облечен небрежно, с тъмносини джинси и черен пуловер; под него се виждаше бялата якичка на призванието му.
Но не външният вид и облеклото поразиха Грей, а втренченият поглед. Под дружелюбния маниер на топлото посрещане се усещаше стоманена сърцевина. Дори Монк поизправи рамене под погледа на свещеника.
— Влизайте — каза Вигор. — Не бива да губим време. Поведе ги към затворените врати на кораба, отвори ги и им даде знак да влязат.
Озовал се в сърцето на църквата, Грей моментално бе поразен от две неща. Първо — от миризмата. Въздухът, макар и напоен с аромата на тамян, лъхаше силно и на нещо изгоряло.
Но не само това прикова вниманието му. Една жена седеше близо до централната пътека и побърза да стане и да ги поздрави. Приличаше на младата Одри Хепбърн — бяла като мляко кожа, къса черна коса с път по средата и прибрана зад ушите, очи с цвят на карамел. Не се усмихна. Погледът й се плъзна по новодошлите и се задържа миг по-дълго върху Грей.
Той долови семейната прилика между жената и свещеника, повече по втренчения поглед, отколкото по някакви физически черти.
— Племенницата ми — представи я Вигор. — Лейтенант Рейчъл Верона.
Тримата се представиха на свой ред. И макар да липсваше открита враждебност, двата лагера си оставаха разделени. Рейчъл беше нащрек и някак на разстояние, сякаш готова да извади пистолета си при нужда — Грей беше забелязал кобура под разкопчаната й жилетка. Деветмилиметрова берета.
— Да започваме — каза Вигор. — Ватиканът успя да ни осигури известно уединение, като се позова на необходимото време за осветяване и благословия на храма, след като и последното тяло беше изнесено.
Монсеньорът ги поведе по централната пътека.
Грей забеляза, че пейките са разделени на маркирани участъци. Картички с имената на починалите бяха прикачени към лобните им места. Той заобикаляше внимателно тебеширените очертания по пода. Кръвта бе забърсана, но по хоросана между каменните плочи бяха останали тъмни петна. Жълти пластмасови маркери бележеха местата на гилзите, които отдавна бяха предадени на криминалистите.
Той плъзна поглед по кораба и си помисли как ли е изглеждало просторното помещение за първите пристигнали на местопрестъплението полицаи. Трупове навсякъде; миризма на изгоряла кръв — много по-силна от сега. Почти усещаше ехото на болката, уловена в този каменен капан също като миризмата. Настръхна. Все още се чувстваше достатъчно римокатолик, за да усети тежестта на това престъпление отвъд обикновената му жестокост. То беше престъпление срещу Бог. Беше сатанинско.
Дали и това не бе част от мотива?
Да се превърне един църковен празник в черна меса?
Монсеньорът заговори и привлече вниманието на всички:
— Ей там са намерили младежа да се крие. — Посочи към изповедалнята до северната стена, в средата на дългия ко-раб.
Джейсън Пендълтън. Единственият оцелял.
Грей изпита някакво мрачно задоволство, че не всички са загинали през кървавата нощ. Нападателите бяха допуснали грешка. Не бяха непогрешими. Грешаха като всички хора. Съсредоточи се върху тази мисъл. Макар престъплението да беше нечовешко, ръката, която го бе извършила, бе човешка като всяка друга. Не че сред човеците нямаше и такива, които не заслужаваха това определение.
Ала хората можеха да бъдат залавяни и наказвани.
Стигнаха до подиума с мраморния олтар и епископския трон с висока облегалка. Вигор и племенницата му се прекръстиха. Вигор коленичи, после се изправи. Преведе ги през една врата в заградената с парапет източна част на олтара. Зад парапета олтарът също беше отбелязан с тебешир, а по мрамора имаше тъмни петна. Полицейска лента заграждаше един участък вдясно.
Съборен на пода и пропукал каменните плочи, златният саркофаг лежеше на едната си страна. Капакът му лежеше две стъпала по-долу. Грей изхлузи раницата си и коленичи.