Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Силни пръсти стиснаха рамото й.
— Лейтенант Верона — каза карабинер Норе. — Вземете. Може да ви потрябва.
Рейчъл погледна черния пистолет — берета, служебното оръжие на младия мъж. Взе го и кимна признателно.
— Предупреди управлението. Да уведомят генерал Ренде от Културната, че съм се върнала във Ватикана. Може да се свърже с мен чрез канцеларията на държавния секретар.
Той кимна.
— Бъдете внимателна, лейтенант.
Рейчъл продължи пеша сред воя на сирени. Мушна пистолета под колана си и измъкна блузата си, така че да го скрие. Не беше с униформа и по-добре да не я виждаха как тича с оръжие към мястото на инцидента.
Тълпи изпълваха тротоарите. Рейчъл затича на зигзаг между спрелите коли и дори се плъзна по капака на една за по-напряко. Отпред забеляза червена пожарна на общината — тъкмо се вмъкваше през портата „Санта Ана“. Едва-едва през тясната пролука. Цяла рота швейцарски гвардейци беше оформила кордон. Никакви церемониални алебарди този път. Всички държаха автомати.
Рейчъл си проби път към охранителната линия.
— Лейтенант Верона! — извика и вдигна високо картата си за самоличност. — Трябва да отида при кардинал Спера!
Израженията им си останаха сурови и непреклонни. Очевидно бяха получили заповеди да блокират подстъпите към Светия престол за всички освен за пожарните и линейките. Един лейтенант от карабинерите нямаше власт над швейцарската гвардия.
Ала откъм дъното на редицата един гвардеец мина напред. Рейчъл го позна — с него беше говорила по-рано същия Ден. Той мина през редицата на колегите си и стигна до нея.
— Лейтенант Верона. Имам заповед да ви придружа вътре. Елате с мен.
Обърна се и я поведе.
— Вуйчо ми… монсеньор Верона…
— Нищо не знам, освен че трябва да ви придружа. — Пове-де я към една електрическа количка, паркирана от другата страна на портата. — Заповед на кардинал Спера.
Рейчъл се качи във возилото. Тежката пожарна ги изпре-вари с рев към широкия двор пред музейния комплекс и се присъедини към другите пожарни. До тях имаше и два военни джипа с монтирани на покривите картечници.
Гвардеецът подкара количката надясно и заобиколи задръстването от пожарни пред музеите. Кулата продължаваше да гори. Някъде откъм задната страна силна водна струя бликна към небето в опит да достигне горящите горни нива. Пламъци изскачаха от прозорците на последните три етажа. Валма черен дим се кълбяха и се слягаха бавно. Кулата беше като кутийка с прахан, натъпкана с книги, пергаменти и свитъци.
Голямо нещастие. Онова, което щеше да пощади огънят, щяха да съсипят водата и димът. Трупани с векове архиви, писаната история на западната цивилизация щеше да изчезне от лицето на земята.
Страховете на Рейчъл обаче се съсредоточаваха само върху едно.
Вуйчо й.
Количката подмина градския гараж и продължи напред по павирана улица, успоредна на Лъвската стена, канарата от камък и хоросан, която обграждаше свещения град. Заобиколиха музейния комплекс и стигнаха до обширните градини, превзели задната половина на града-държава. Фонтани танцуваха в далечината. Светът тънеше в оттенъци на зеленото. Изглеждаше твърде пасторален за адския фон от дим, огън и вой на сирени.
Продължиха в мълчание към задната граница на парка.
Целта на пътуването им се появи напред. На завет в една ниша на стената се намираше хеликоптерната площадка на Ватикана. Преустроени кортове за тенис, най-обикновен настлан с бетон участък с няколко служебни постройки по края.
На пистата чакаше само един хеликоптер, сякаш изолирая от врявата. Перките вече се завъртаха и постепенно набираха скорост. Двигателят зарева. Рейчъл познаваше солидната бяла машина. Беше личният хеликоптер на папата, наричан на галено „папокоптер“.
Позна също черното расо и червения шарф на кардинал Спера. Той стоеше при отворената врата на пътническото отделение, приведен, за да избегне въздушната струя от перките. С едната си ръка придържаше шапчицата си.
Вдигна ръка за поздрав. Електрическото возило намали и Рейчъл скочи, без да изчака гвардееца да спре. Затича към кардинала.
Ако някой знаеше какво се е случило с вуйчо й, това щеше да е кардиналът.
Откъм задната част на хеликоптера се появи друг човек и забърза към нея. Тя се спусна към него и го прегърна.
— Вуйчо… — Сълзи се стичаха по лицето й, горещи сълзи, които бързо стопиха леда, обвил сърцето й.
— Закъсняваш, дете.
— Забавиха ме — каза тя.
— И аз така чух. Генерал Ренде ме уведоми за нападението.
Рейчъл погледна към горящата кула. Усети миризмата на дим в косата на вуйчо си. Веждите му бяха опърлени.