Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Изглежда, не само мен са нападнали. Слава Богу, че си добре.
Лицето на вуйчо й потъмня, гласът му се стегна.
— За жалост, не всички извадиха моя късмет.
— Кой?…
— Джейкъб. Загина при експлозията. Тялото му прикри моето и на практика ме спаси. — Рейчъл долови дълбоката тъга в думите му. — Хайде, трябва да тръгваме.
И я поведе към хеликоптера.
Кардинал Спера му кимна и каза тайнствено:
— Трябва да бъдат спрени.
Рейчъл се качи след вуйчо си в хеликоптера. Сложиха си коланите и вратата се затвори. Дебелата изолация до голяма степен заглушаваше шума на двигателя, но Рейчъл чу как рязко се усили ревът му. Хеликоптерът се отдели от земята и плавно се издигна във въздуха.
Вуйчо Вигор се облегна и затвори очи. Устните му потрепваха — молеше се. За Джейкъб… и може би и за тях двамата.
Когато отвори очи, вече напускаха въздушното пространство на Ватикана и завиваха над река Тибър. ’ — Нападателите… — започна Рейчъл и замълча неуверено. — Колите им бяха с ватикански номера.
Вуйчо й кимна. Не беше изненадан.
— Изглежда, Ватиканът има шпиони не само в чужбина, а и такива, които шпионират срещу своите в самото му сърце.
— Кой?
Вуйчо й изпъшка и й махна да замълчи. Бръкна в джоба на сакото си и й подаде сгънат лист.
— Оцелелият младеж от клането в Кьолн е работил с полицейски художник. Видял е това, избродирано на гърдите на един от нападателите.
Рейчъл разгъна листа. Нарисувана с изненадващи подробности, оттам я гледаше свитата на кълбо фигура на червен дракон, крилете — разперени, опашката завита и змийска, увита около врата му.
Рейчъл погледна вуйчо си.
— Това е древен символ — обясни той. — Датира още от четиринайсети век.
— Символ на какво?
— На Драконовия двор.
Рейчъл поклати глава — това не й говореше нищо.
— Това е средновековен алхимистки култ, основан от разколници на ранната църква, същата схизма, която е свързана с появата на антипапите.
Рейчъл знаеше за управлението на ватиканските антипапи: мъже, оглавявали Католическата църква, чието избиране по-късно било обявено за неканонично. Появата им се дължала на редица причини, най-често — узурпацията и изгнанието на законно избрания папа, обикновено от войнствена фракция, подкрепяна от някой крал или император. От трети до петнайсети век на папския престол били издигнати четиридесет антипапи. Най-неспокойният период бил през четиринайсети век, когато законното папство било изтласкано от Рим и се преместило във Франция. Цели седемдесет години папите управлявали в изгнание, а в Рим властвали корумпирани антипапи.
— Какво общо има такъв древен култ със сегашната ситуация? — попита Рейчъл.
— Драконовият двор е активен и днес. Европейският съюз дори признава суверенността му, подобно на Малтийските рицари, които имат статут на наблюдатели в Обединените нации. Призрачният Драконов двор е бил свързан с Европейския съвет на принцовете, с рицарите тамплиери и с розенкройцерите. Освен това Драконовият двор открито признава, че има свои членове и в редиците на Католическата църква. Дори тук, във Ватикана.
— Тук? — Рейчъл не успя да скрие потреса в гласа си. Някой се беше опитал да ги убие, нея и вуйчо й. Някой от Ватикана.
— Преди няколко години имаше голям скандал — продължи вуйчо й. — Един бивш йезуитски свещеник, отец Малахи Мартин, писа за тайна църква вътре в Църквата. Той беше сериозен учен, владееше седемнайсет езика, автор на много научни трактати и близък съратник на папа Йоан XXIII. Работил във Ватикана двайсет години. В последната му книга, написана точно преди смъртта му, се говореше за алхимистки култ в самия Ватикан, който изпълнявал тайни ритуали.
Рейчъл усети как стомахът й се надига и това нямаше нищо общо със завоя на хеликоптера към международното летище във Фиумичино.
— Тайна църква вътре в Църквата. И същите хора са били забъркани с клането в Кьолн? Защо? С каква цел?
— Освен за да откраднат костите на влъхвите? Нямам представа.
Рейчъл даде време на тези разкрития да си намерят място в главата й. Ако искаш да заловиш престъпник, най-напред трябва да го опознаеш. Определянето на мотива често е, оказваше по-полезно от веществените доказателства.
— Какво друго знаеш за Двора? — попита тя.
— Не много, въпреки дългата им история. През осми век Карл Велики завзел древна Европа в името на Светата църк-ва, смазал езическите религии, обожествяващи природата, и ги заменил с католицизма.
Рейчъл кимна — беше добре запозната с бруталните так тики на Карл Велики.
— Но нещата се променят — продължи вуйчо й. — Онова, което е излязло от мода, се връща. През дванайсети век гностичните или иначе казано мистичните вярвания отбелязали нов разцвет, възродени от същите императори, които навремето ги изкоренили. И докато Църквата се придвижвала към католицизма, който познаваме днес, постепенно се появил разкол, а императорите продължавали с гностичните си практики. Циреят на схизмата се пукнал в края на четиринайсети век. Папството в изгнание току-що се било върнало в Рим. За да усмири духовете, Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената римска империя, подкрепил политически Ватикана и дори забранил гностичните практики сред долните класи.