Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Мобилният й телефон отново зазвъня. На мониторчето пишеше „извън обхвата“. Ферамо! Трябваше да е той.
— Аз съм — заговори Кейт. — Събудиха ме презатлантически мисловни вибрации. Каниш се да направиш нещо лошо, нали?
— Не, не. Само, ъъъ, Пиер притежава хотел за водолази в Хондурас и…
— Да не си посмяла да го следваш в Хондурас. Това е лудост. За какво се труди през всичките тези години, ако ще се поддадеш на чара на някакъв смехотворен плейбой в стил Доди ал Файед? Вероятно има косми по гърба. След четири години ще те затвори вкъщи с фередже, докато той пътува по света и чука кандидат-звезди.
— Не е вярно. Ти не го познаваш.
— О, моля те. Ти също. Оливия, просто се прибери. Оправи положението си в „Сънди Таймс“. Продължавай да градиш кариера и живот, които никой не може да ти отнеме.
— Ами ако е истина? Ако е от Ал Кайда?
— Тогава се прибери още по-бързо. Освен без кариера, ще останеш и без глава. И не, не се опитвам да си присвоя сюжета ти.
— Извинявай за това — овчедушно рече Оливия.
— Всичко е наред.
— Нямам намерение да прекарвам остатъка от живота си с него. Просто исках малко…
— Не е нужно да търчиш до шибания Хондурас за едно „малко“… Качвай се на полета до Хийтроу още тази вечер и утре ще се видим.
Таксито вземаше бетонния завой към залите за заминаващи.
— Така, пристигнахме. Международен терминал — намеси се шофьорът. — Коой компания?
— Ще сляза тук.
— Много си податлива на мъжете.
— Е, поне не съм се омъжвала два пъти — рече Оливия, като се опитваше едновременно да слезе от таксито, да даде бакшиш на шофьора, да хване сака и да стисне телефона между ухото и рамото си.
— Това е, защото си била шоково вкарана в преждевременно помъдряване поради случилото се със семейството ти. Иначе до двайсетгодишна възраст щеше да си омъжена, също като съученичките ти.
Оливия беше връхлетяна от внезапна интуиция.
— Да не си се скарала с Доминик? — попита тя, като се мъчеше да обясни със знаци на шофьора, че не е възнамерявала да му дава бакшиш от двайсет долара за трийсетдоларов курс.
— Мразя го.
— А, значи все пак историята ви продължава. Любовта и омразата са едно и също чувство. Обратното на любовта е безразличието.
— Млъкни. Мразя го. Та значи ще кацнеш утре към три? Ела направо тук.
— Да, ъъъ, ще ти се обадя — изрече със съмнение Оливия и тръгна към терминала.
Оливия обичаше да пътува сама: беше в движение само с един малък сак и отговаряше сама за себе си. Усмихна се радостно, когато автоматичните врати се плъзнаха да я приемат. Откъде знаеха кога да се отворят? Караха я да се чувства важна особа.
Седна на една от редиците с пластмасови седалки и започна да наблюдава летищния свят, който се нижеше край нея: разтревожено семейство, обуто с гуменки, с пастелни якета и издути раници, които представляваха униформата на туристите, стиснали здраво чантите си, оглеждащи се страхливо и скупчващи се да се предпазят от един чужд свят. Дебела мексиканка с бебе следваше сърдито на вид момче. Сети се за думите на Кейт. Дали щеше да остане Рейчъл Пиксли и да води обикновен живот, ако не беше катастрофата? Неее, помисли тя. Нямаше обикновен живот. Животът беше крехък и причудлив и се променяше от нищо и никакво. От човека зависеше да извлече удоволствията му.