Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
— Дано не забравя да ги сменя.
— Само ако се опитваш да скриеш националността си. Онова в апартамента ти джамия ли беше?
Притворените очи не издадоха нищо.
— Всъщност е стая в случай на бедствие. И ми се стори идеално място за усамотение и съзерцание. А що се отнася до дребната, да кажем, неточност относно националността ми, опитвах се да се преборя с бремето на расовите стереотипи. Не всеки има твоето положително отношение към нашата култура и религия.
— Не е ли същото при политиците, които се правят, че не са обратни, като с това сами създават предпоставки за мнения, че да си обратен е нещо лошо?
— Да не намекваш, че се срамувам, задето съм арабин? — В гласа му се прокрадна тиха нотка на истерия, лека загуба на самоконтрол.
— Просто ме интересува защо излъга.
Той закова върху нея тъмния си задушевен поглед.
— Аз се гордея, че съм арабин. Нашата култура е най-древната в света и най-мъдрата. Законите ни са закони на духа, а традициите ни се коренят в мъдростта на предайте ни. Когато съм в Холивуд, се срамувам, но не от прадедите си, а от света, който виждам около себе си — нахалството, невежеството, тъпотата, алчността, точенето на лиги по млада плът, похот за новото в отсъствие на уважение към старото. Тази повърхностност, с която се шегуваш, че е възхитителна, не е сладост, а загниване в сърцевината на зрелия плод.
Оливия седеше неподвижна, вкопчена в чантата си, и мислеше за ножа в нея. Усещаше, че и най-незначителната зле преценена дума или движение ще отпушат старателно сдържания му гняв.
— Защо най-богатите нации в света са и най-нещастни? Кажи, знаеш ли? — продължи той.
— Това е доста странно обобщение — весело отвърна тя, опитвайки се да промени настроението. — Някои от най-богатите нации в света са арабски. Саудитска Арабия е доста заможна, ако не се лъжа.
— Кой ти гледа Саудитска Арабия!
Видимо изживяваше някаква вътрешна борба. Извърна се, после отново я погледна, вече успокоен.
— Извинявай, Оливия — рече с по-мек глас. — Но при моя продължителен живот в Америка често се чувствам… наранен… от невежеството и предразсъдъците, с които ни натикват в ъгъла и ни обиждат. Ела. Стига толкова. Не сме дошли за подобна дискусия. Нощта е красива и е време за вечеря.
21.
Божичко, как само се наливаше Пиер Ферамо. Едно мартини, бутилка шампанско „Кристал“, бутилка „Померол“ реколта осемдесет и втора година, след това почти цяла бутилка „Шазан-Монтраше“ реколта деветдесет и шеста, а с десерта поръча „Рейото дела Валполичела“. У повечето мъже това би изглеждало като проблем с алкохола. Но у мюсюлманин беше направо ненормално. Да — улови се, че мисли Оливия, — но ако Ферамо през по-голямата част от живота си не е близвал алкохол? Ако е започнал да пие съвсем наскоро за заблуда на околните? Откъде би могъл да знае, че има проблем? Откъде би научил, че не всички християни пият така?
— На мюсюлманите не е ли забранено да пият алкохол? — осмели се тя. Чувстваше се преяла. Храната беше превъзходна — миди върху пюре от нежен пролетен грах с бяло масло от трюфели, морски костур с леко пикантен сос с тиквени равиоли, праскови, задушени в червено вино с ванилов сладолед.
— Зависи — отвърна уклончиво той и напълни чашата си. — Има различни интерпретации.
— Гмуркаш ли се от яхтата? — попита тя.
— Дали се занимавам с подводно плуване? Да. Е, не точно тук и не лично аз. Прекалено е студено. Аз обичам да се гмуркам в Карибско море, при рифовете на Белиз и Хондурас и в Червено море. А ти гмуркаш ли се?
Посегна да напълни чашата й, без да забележи, че вече е пълна.
— Да, обичам да се гмуркам. Всъщност имах планове да предложа на „Елан“ материал за гмуркането на екзотични места. Белиз, Хондурас. Мислех и за червеноморското крайбрежие на Судан.
— Но, Оливия — възкликна той и театрално вдигна ръце, — трябва да дойдеш в хотела ми в Хондурас. Настоявам. Гмуркането около островите е ненадминато преживяване. Имаме стени, които се спускат на триста метра, сложни тунели, най-редки видове морска фауна. Трябва да накараш списанието си да ти разреши да го напишеш. А после ще продължим в Судан. Там е прекрасно, видимостта е най-добрата в света. Напълно недокоснато е. Трябва да го направиш. Трябва да го направиш веднага. Утре тръгвам за Хондурас. Обади се в списанието и ела там като моя гостенка.
— Да, ама има един проблем — рече тя.
— Проблем ли?
— Уволниха ме.
— Уволнили са те?
Започна да го наблюдава внимателно за признаци на блъфиране.
— Да. Някой от твоята рекламна служба се обадил на редакторката и се оплакал, че съм се обаждала във ФБР да те проверят.