Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Набра отново телефона. Звънеше, звънеше и звънеше. Отпусна се сломена на пода, голяма сълза се застича по бузата й, после някой изведнъж се обади.
— Скот? — рече тя и едва не глътна телефона от нетърпение.
— Не, госпожо, не е Скот, но той е наблизо.
— Така ли? Добре ли е?
Последва мълчание.
— Да, госпожо. Може да се каже, че е малко мръсен, но е цял целеничък. Успя да хвърли „Оскар“-а в дупката на тоалетната чиния и да пусне водата, а двамата с младата дама се скриха под микробуса на противобомбения отряд. А, госпожо, той иска да говори с тях.
Тя зачака, като преглъщаше сухо, подсмърчаше и търкаше лицето си.
— Ти ли си? — глухо рече той. — Колко пъти съм ти казвал да не ме търсиш на работа?
— Никъде не мога да ти имам вяра — каза тя, усмихна се и едновременно с това избърса сълзите си. — Не можеш да държиш ръцете си далеч от манекенки и актриси, нали?
59.
Мауи, Хавайски острови
Когато въздушната линейка започна да се приземява над тропическите води на Мауи, мобилният телефон на Оливия зазвъня. Тя измъкна ръката си от шепата на Скот и натисна бутона.
— Оливия?
— Да?
— Обажда се Бари Уилкинсън. Слушай. Можеш ли да ни напишеш материал? Ти беше там, нали? На „Оскар“-ите и в Судан. Искаме обширен ексклузивен материал от твое име като непосредствена участничка. Снимката ти ще излезе на първа страница, ще разполагаш с цялата новинарска страница и с част от новинарската страница на всекидневника, ако успееш да ни пуснеш нещо до осем часа. Само неколкостотин думи и няколко цитата. Оливия?
— Не знам за какво говориш — рече тя.
Защото, ако имаше нещо, което знаеше със сигурност, то бе, че не иска лицето й да излиза по първите страници на вестниците. Вероятно и без това щеше да й се наложи да живее с променена външност до края на живота си.
— Слушай, душко, знам. Знам за МИ6. Знам, че си била в Судан, защото ми казаха от „Елан“. Знам, че си била на „Оскар“-ите, защото те видях в кадър с червена перука. И…
Тя отдалечи телефона от ухото си, погледна през прозореца към мястото, където щеше да се приземи самолетът над извита ивица блещукащо море, палми и бял пясък, ухили се злорадо на Скот Рич, сложи телефона, пукащ от яростния глас на Бари обратно до ухото си и отсече:
— Я не се излагай, душко. Това е само рожба на развинтеното ти въображение.