23.
Но за жалост Оливия не можа да реши. Беше запратена в Царството на нерешителността, което познаваше като опасно място, където можеше да се скита с дни, все по-залутана в лабиринта на безкрайните „за“ и „против“ и различните възможности. Единственият изход беше да вземе решение, какво да е решение, след което можеше поне да се измъкне и да вижда ясно нещата.
Смръщила чело в сериозен размисъл, тя пробяга с очи по таблото на излитащите самолети да провери за полета до Лондон: Акапулко, Белиз, Богота, Канкун, Каракас, Гуадалахара, Гватемала, Ла Пас. „Какви ги върша? — мислеше тя. — Ако се върна в Лондон, ще седя под тъпия дъжд и ще пиша статии за трапезарии.“
Отвори пътеводителя на Хондурас. „Рай от плажове с бял пясък и гористи възвишения, заобиколен от кристални карибски води. Островите Бей предлагат най-зрелищното гмуркане в Карибско море.“
Ммм, помисли тя, докато прелистваше пътеводителя и търсеше Попаян — островът, на който се намираше курортът за екологично гмуркане на Ферамо.
„Най-малкият остров в архипелага Попаян предлага потапяне в атмосферата на петдесетте години. Голяма част от населението е смесица от тъмнокожи, карибци, испанци и други заселници — преки потомци на претърпели корабокрушения ирландски пирати. Единственият бар в селото — «Ведро с кръв» — е център на клюките и обществения живот.“
Очите й светнаха. Звучеше страхотно. После се сети за думите на майка си относно забавленията и опасностите, взе друга книга, книга за Ал Кайда и я отвори на прегънатата страница в глава „Такфири“.
Служители на разузнаването предупреждават, че Такфири — дъщерна организация на Ал Кайда, не оправдава ислямските си корени, защото членовете й пият алкохол, пушат и дори се дрогират, наред с женкарството и обличането в контешки западен стил. Целта им е да се слеят с това, което наричат корумпирано общество, за да го разрушат.
Професор Абсалом Уиджет, британски учен от ислямски произход и автор на „Защо е малко вероятно в Ел-Обеид да се появят плазмени телевизионни екрани“, ги описва като „разрушително безпощадни: сърцевината на ядрото на войнстващите ислямисти.“
Оливия бе взела решение. Отиде до пощенската кутия и пусна плик, адресиран до апартамента й в Лондон. В него имаше дискета със съдържанието на компютъра й, включително и снимките, които беше направила в „безопасната стая“ на Ферамо.
— Един билет до Ла Сеиба, Хондурас — каза тя на жената на гишето.
— Еднопосочен или двупосочен?
— Еднопосочен — мрачно отсече Оливия.
24.
Централна Америка
Пътуването се разви от болничната хигиена на летището на Л.А. до лудостта на Латинска Америка с главозамайва бързина. На развълнуваната Оливия й се стори, че се намира в забързана версия на викторианска експедиция: Бъртън или Спийк тръгват от Лондон за Кайро с колосани яки, после все повече затъват в африканския континент и загубват разсъдъка, имуществото и зъбите си.
Летището на Мексико Сити беше истинска лудница: седалките бяха от изтъркана волска кожа, минаваха мъже в каубойски ботуши, сомбрера и огромни мустаци, жените бяха издокарани с впити джинси и тънки токчета, обсипаните им с пайети бюстиета преливаха като на водещи на телевизионни игри, а телевизионните игри и музикалните видеоклипове на огромните екрани едва се крепяха откъм страната на мекото порно.
