Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Si, si, mas tarde5 — рече Оливия.

„Най-добре се въздържай от «маргарити» — заповяда си Оливия, докато пъхаше ценностите си в сейфа и затваряше ципа на бежово-зеления сак със «Съществените за остатъка от пътуването». — Я, стига — каза си тя, като влезе във весело украсения двор. — Всички са вкиснати като глътнали оцет.“ Пийна от първата си страхотна маргарита. Salud!6

Хубав побелял мъж с мустаци, невероятно пиян, се беше навел над китарата си, когато се дотътри тълпа от пътуващи хипита, бизнесмени и местни хора. Когато домораслият мариачи започна да им дотяга, песента му бе рязко заменена от гръмка салса. След секунди дансингът се напълни с местни хора, танцуващи прекрасно сложните подробни стъпки, имаше и няколко гринговци с вратовръзки, които неопределено се кълчеха. Оливия, която за кратко време беше излизала с венецуелския кореспондент на „Ройтерс“ и бе развила страст към салсата, гледаше като хипнотизирана как го правят танцьорите, израснали с ритъма й. През масата от тела вниманието й се прикова върху ниско подстриган мъж с изрусена до бяло коса. В центъра на тази веселба и невъздържано пиене той седеше на една маса, наведен напред, опрял брадичка на ръката си и внимателно наблюдаваше тълпата. Беше облечен в торбести хип-хоп дрехи, но изглеждаше прекалено хладнокръвен и съсредоточен, за да е турист, пътуващ с раница. Няколко минути по-късно се появи отново точно пред нея. Не се усмихна, само повдигна вежда към дансинга и протегна ръка. Секси младеж, а и нахакан. Напомняше й за някого. Беше страхотен танцьор. Не се движеше много, но знаеше какво прави, на нея й оставаше само да го следва. Никой от двамата не проговори, просто танцуваха с доближени тела, ръката му я водеше там, където искаше тя да отиде. След няколко номера крайно вежлив възрастен местен мъж прекъсна танца им и поиска да танцува с нея. Русият добронамерено я отстъпи. Следващия път, когато вдигна поглед, него го нямаше. Най-сетне спря да танцува и избърса чело, когато усети ръка върху лакътя си. Беше камериерката, на която беше подарила чантата.