Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Джори обичаше да рискува и след миг се носеше вече редом с него.
— Къде отиваш, дяволе?
Усмивката му блесна в полумрака.
— Има нещо, което искам да видиш.
Краката на конете им потъваха във високата трева, а над главите им прелетя самотен керкенез, който се прибираше да нощува. Внезапно се озоваха на един хълм. Пред тях се издигаше каменна кула висока около шест метра. Робърт дръпна поводите на коня си, скочи на земята и вдигна Джори от седлото.
— Какво е това?
— Наблюдателен пост, построен от римляните преди две хиляди години.
Когато се озова в ръцете му, прекрасната й сребриста коса погали лицето му и го изпълни с копнеж. Целуна я, вдъхвайки необикновения й аромат, и простена, когато гърдите й се притиснаха дръзко към неговите.
Плъзна собственически ръка през кръста й и я притегли по-близо до себе си. Другата му ръка описа театрално движение.
— Това е Стената на Адриан. Първото нещо, което е разделяло Англия и Шотландия.
— Сигурно, за да разделя цивилизованите англичани от варварите шотландци — подразни го Джори. — И с право. Вие сте истински диваци!
— Само някои от нас. — Робърт се надвеси над нея и захапа крайчеца на ухото й. — Но ти си права, Джори. Навремето са построили тази крепост, за да пази границата между Цивилизования свят и Външния мрак.
Погледът й обходи кулата от пясъчник.
— Ела — подкани я Брус. — Ела, в моята страна. Искам да те любя върху земята, която възнамерявам да управлявам! — Помогна й да се изкачи на върха на някогашната кула и разпери ръце. Джори без колебание се озова и тях. — Погледни!
Тя се вгледа внимателно в здрача и видя рисунките на фалоси, издълбани в камъка.
— Великолепни са! И толкова различни!
Робърт се засмя.
— Суеверие! — предпазват от злото око на дявола. Можеш да си избереш какъвто ти харесва — голям или ма лък, извит или прав, някои имат нещо като крила, а други звънчета.
— Ти знаеш кой ще си избера — промърмори младата жена и игриво приближи към него.
— Така ли? — подразни я той и притисна набъбналата си мъжественост към плоския й корем.
— О, да, моля те! — задъхано простена тя.
Двамата влязоха в полуразрушената кула. Робърт постла пелерината си върху древните камъни и бързо свали дрехите си. Джори не съблече своите, за да могат да се насладят на възбуждащата игра на събличането. Докато бавно сваляше дрехите й и сантиметър по сантиметър разкриваше плътта й, устните му с наслада я обсипваха със страстни задъхани целувки. После езикът му я облиза от шията до глезените. Вятърът разнасяше дивите и викове отвъд границата.
Изминаха цели два часа, преди да се облекат. Имаха само тази нощ. Сложиха пелерините си и отвързаха конете. Чак тогава Джори се осмели да изкаже на глас мрачното си предчувствие.
— Ще предадеш ли крал Едуард?
Робърт повдигна брадичката й.
— А дали той ще ме предаде?
— Без да се поколебае нито за миг — меко отвърна тя. — Страхувам се за теб, Робърт.
— Ти ме смяташ за безразсъден, но аз съм един доста предпазлив шотландец. Моят дядо Робърт Брус е направил всичко, което е било по силите му, за да стане законният крал на Шотландия. Не успял. Тогава дошъл ред на баща ми. Той прекара целия си живот, опитвайки се да постигне същото. Пак безуспешно. Сега съм аз. Нашият девиз е: „Ако не успееш от първия път, опитай отново и отново!“ Джори, аз ще стана крал на Шотландия! Може би за целта ще е нужно само да надживея н Едуард Плантагенет. Той старее. Синът му е слаб и няма да успее да задържи огромните владения, които баща му е отвоювал.
Безпокойството й се стопи. Ако някой мъж можеше да постигне целта си, то това бе тъкмо Робърт Брус. Преди да се върнат в замъка, той я целуна за сбогом. Джори се вкопчи в него за един кратък миг, после го благослови.
Джори се присъедини към дамите от Карлайл Касъл, които се бяха събрали в дневната на лейди Брус.
— Никога досега не си била при шивачката до толкова късно — упрекна я Алис Болтън.
— Наминах и при астролога си.
— И каква ще станеш, като пораснеш? — язвително попита Алис.
— Красива, изкушение за мъжете, мила и добра…
— Ти вече си такава! — изкиска се четиринадесетгодишната Елизабет де Бърг. Тя бе дошла от Ирландия с баща си, графа на Ълстър, който я остави на грижите на лейди Марджори Брус в Карлайл, заедно с двете й ирландски прислужници Маги и Моли, които я следваха като сенки. Елизабет намираше по-възрастната и изтънчена Джори за безкрайно пленителна и вече бе отдала сърцето си на Робърт Брус. Освен това страдаше и тъгуваше за родната Ирландия. Джори веднага се бе сприятелила с младото момиче. Двете станаха съюзнички срещу Алисия, която проявяваше много малко търпение към едно дете на четиринадесет години.