Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Но аз какво да правя с всички тези статуи на Калигула? — запитах Ирод.
— Та това е много просто — отвърна той. — Нареди на градските стражи да ги съберат утре в два часа заранта, докато всички спят и да ги донесат тук, в двореца. Когато Рим се пробуди, ще намери нишите и постаментите празни или може би попълнени с ония статуи, които са били свалени, за да се поставят неговите.
Послушах съвета на Ирод. Статуите бяха два вида — статуи на чуждите божества, чиито глави Калигула беше свалил и заменил със своята, и онези, които си беше направил — всички от ценни метали. Първите възстанових, доколкото беше възможно, в първоначалния им вид, а другите счупих, претопих и от тях излях новите си монети. Голямата златна статуя, която беше поставил в собствения си храм, се превърна в близо един милион златици. Струва ми се, не съм споменал, че всеки ден неговите жреци — сред които за мой срам бях и аз — обличаха тази статуя в дрехи, подобни на дрехите, с които той се обличаше. Не само трябваше да я обличаме в обикновените граждански или военни облекла със специалните отличия на императорския му ранг, но в дните, когато се случваше той да се мисли за Венера, Минерва, Юпитер или Добрата богиня, трябваше да я стъкмяваме съответно с различните божествени атрибути.
Суетата ми бе приятно погъделичкана да видя образа си на монетите, но и по време на Републиката видните граждани са си позволили подобно удоволствие, тъй че не се срамувам много от това. Но портретът на монетата всякога разочарова, защото е изобразен в профил. Човек не познава собствения си профил и се стряска, когато види на портрета как изглежда на другите край него. Когато гледаш цялото си лице, поради близостта, която му придава огледалото, изпитваш към отражението си известна търпимост и дори се харесваш; но трябва да кажа, че когато за пръв път видях модела на златицата, която се сечеше в монетарницата, ядосах се и запитах дали са я замислили като карикатура. Малката ми глава с тревожното й изражение, умъдрена върху тънката шия, а пък адамовата ябълка изхвръкнала почти като втора брадичка — стъписах се. Но Месалина каза:
— Не, мили мой, ти изглеждаш точно така. Всъщност изобразен си по-хубав, отколкото си.
— Нима наистина ти можеш да обичаш такъв мъж? — запитах я.
Тя се закле, че за нея това било най-скъпото лице на света. Тъй че опитах се да свикна с монетата.
Освен със статуите страстта на Калигула към прахосничество бе представена и от различните сребърни и златни предмети из двореца и другаде, неща, които можеха да бъдат прибрани и превърнати в кюлчета. Например златните черчевета и дръжки на вратите, както и златните и сребърни мебели в храма му. Иззех ги всичките. Основно прочистих двореца. В спалнята на Калигула намерих ковчежето с отровите, което бе принадлежало на Ливия и от което Калигула добре се беше възползувал, изпращайки подаръци от отровни бонбони на хора, които бяха съставили завещанията си в негова полза; а понякога капваше отрова в чиниите на гостите си, като първо отвличаше вниманието им с предварително измислена уговорка. (Изпитвал голямо удоволствие, призна ми, да ги наблюдава как загиват от арсеника.) През първия тих пролетен ден занесох ковчежето в Остия, качих се на един от корабите за разходки на Калигула и пътувайки надолу по устието, хвърлих го през борда на около миля от брега. Само след минута-две хиляди мъртви риби плувнаха на повърхността. Не бях казал на моряците какво има в ковчежето и някои от тях посегнаха към най-близките риби с намерение да си ги отнесат у дома; но аз ги възпрях, забранявайки им това под страх от смъртно наказание.
Под възглавницата на Калигула намерих двете му прочути книги, на едната от които беше нарисувана кървава кама, а на другата — кървав меч. Калигула всякога бе следван от един освобожденец, който носеше тези две книги, и ако дочуеше нещо за някого, което да го раздразни, казваше на освобожденеца: „Протогене, запиши името на тогова под камата“, или: „Запиши името му под меча“. Мечът беше за осъдените на екзекутиране, а камата за ония, които трябваше да се поканят да се самоубият. Последните имена в книгата с камата бяха на Виниций, Азиатик, Касий Херея и Тиберий Клавдий — моето. Тази книга изгорих в един мангал със собствените си ръце. А Протоген осъдих на смърт. Не само защото не можех да понасям този мрачен, кръвожаден тип, който всякога се бе отнасял към мен с непоносимо нахалство, а защото сега имах доказателства, че е заплашвал сенатори и конници да напише имената им в книгите, ако не му заплатят големи суми. По това време вече разумът на Калигула беше дотолкова замътен, щото Протоген лесно можеше да го убеди, че имената са вписани по негово нареждане.